М О Т И В И

 

към присъдата по НОХД № 26/2018г. по описа на Районен съд гр.Провадия

 

 

Районна прокуратура- Провадия е повдигнала обвинение срещу А.С.А., роден на *** ***, с постоянен адрес *** ЕГН: ********** за това, че на 24.06.2017г. в с. Б., община Провадия, област Варна, причинил на С.С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скафоидна кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от пострадалия от престъплението С.М. граждански иск за сумата в размер на 5000лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

Пострадалият от престъплението С.М. е конституиран и като частен обвинител в процеса.  

В пледоарията си представителят на РП- Провадия поддържа обвинението. Счита, че то е доказано и поиска наказанието, което бъде наложено на подсъдимия да е „лишаване от свобода" за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при общ режим. Излага, че предявения граждански иск е основателен и че следва да бъде уважен по справедливост.

Повереникът на частния обвинител– адв.Г. А. пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание по справедливост. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер.

Пред съда подсъдимият не отрича да е нанасял удари на пострадалия С.М. с дървен кол. Обяснява обаче, че първоначално М. го е ударил с този кол, като след това той го е издърпал от неговите ръце и  е нанесъл два- три удара с този дървен кол по пострадалия С.М.. В последната си дума моли за справедлива присъда. Изразява съжаление, че е направил такава грешка.

Защитника на подсъдимия адв.К.К. излагат доводи за недоказаност на обвинението, като  твърди, че е била налице ,,отбрана,,,  при която са причинени травматичните увреждания на пострадалия. Излага различни версии на станалото, като една от тях е, че действията на подсъдимия са били продиктувани от страх за живота му. Твърди също, че причинената телесна повреда е ,,лека,,.  В заключение излага, че ако съдът стигне до извод, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, то  да приеме, че  ,,деянието е неумишлено или в състояние на афект, под форма на самозащита,,. Моли предявеният гражданки иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност ако бъде уважен то размерът му да е 200лева. Пледира за справедлива присъда.      

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия А.С.А. *** със семейството си и своя баща - св.С.А.М.. Подсъдимия имал и брат, а именно  св.С.С.А.,*** , но в друга  къща.

Свидетеля  С.М. / с турско име з./ също живеел в с.Б.  заедно със — св.Ф.И.Ж., дъщеря си и свидетелите А.Ж.Ф.- негов зет и И.Г.М.-негов племенник.

На 24.06.2017 г. свидетелите С.М., А.Ф. и И.М. ***, където участвали със собствен кон в конни надбягвания. Св. А.Ф. бил жокей, а останалите двама му помагали.

В същото състезание участвал и св.С.А., като жокей, като му помагал подсъдимия.

 Тъй като св.С.М. и братята А. имали финансови отношения помежду си, след състезанието подсъдимия и брат му отишли при св.С.М. и А.Ф. и поискали отново пари или конят им с цел да си уредят финансовите взаимоотношения.

Св.С.М. отказал да им даде пари, както и коня, при което братята А. си отишли.

Св.С.М. придружен от свидетелите А.Ф. и И.М. ***.

Св.С.М. бил взел пари в заем от братята А., но бил с  убеждението, че е платил заема си и че не дължи повече и никакви лихви. След като се прибрал в с.Б. на 24.06.2017 г., той решил да посети братята А. в дома им и да се разберат окончателно за сумите, които те претендирали, че им дължи.  

Св.С.М. заедно със свидетелите А.Ф. и И.М. отишъл с каруцата си до дома на подсъдимия А..

Там те видели св.М. и разговаряли с него, като малко след това при тях дошли и двамата братя – подсъдимия и св.С.А.. Помежду им се завързал спор, а малко след това и възникнало спречкване ,при което  всеки от двамата ударили шамари на св.С.М..

Малко след това  св.С.А. заминал заедно с жената, с която живеел на съпружески начала на сватба в с.Г..

Подсъдимия А.А. и св.С.М. продължили да разменят реплики и така конфликтът между тях се задълбочил.

В един момент подсъдимия А. взел дървен кол и с него нанесъл няколко удара на св.С.М. по главата, гърдите и лявата ръка в следствие, на което св.С.М. паднал на земята.

Намесил се св.М. и прекратил побоя, а свидетелите А.   Ф. и И.М. помогнали на св.С.М. да стане и да се качи в каруцата. След това тримата се прибрали в дома си.

 Там св.Ж. сигнализирала за станалото на телефон 112, като малко след това дошла линейка и откарала св.С.М. в лечебно заведение, където му била оказана специализирана медицинска помощ.

 От заключението на вещото лице по извършената по делото СМЕ №429/2017год. /л.58-61 от ДП/ от вещото лице Д.Д. в резултат на действията на подс.А.А. свидетеля С.М. е получил разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания в областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на лицето, лявото рамо, контузия на лявата раменна става, счупване на лявата скафоидна кост. Вещото лице излага, че така описаните увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош и левия горен крайник. Счупването на лявата скафоидна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.

Така представеното заключение се поддържа от вещото лице в съдебно заседание, като в цялост няма никаква промяна в становището на вещото лице изложено в съдебно заседание и това изложено в представеното заключение.

От приложената по делото справка за съдимостта на подсъдимия се установява, че до настоящия момент същият е осъждан три пъти, а именно:  по НОХД №316/2003 г. на PC-Провадия със споразумение, в сила от 29.10.2003 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК; по НОХД №1138/2011 г. на PC-Шумен, с присъда в сила от 22.02.2012 г. за деяние по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК с наказание „ЛС“ за срок от една година и шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години; по НОХД №634/2011 г. на PC-Провадия, със споразумение в сила от 22.03.2012 г. за деяние по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал., вр.чл.26, ал.1 от НК с наложено наказание „ЛС“ за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М., Я.  и С.А. и изцяло от показанията на свидетелите Ж., И.М., А.Ф., Л.,Р., В.А., С.А. и П. дадени пред съда, както и  приобщени по реда на чл.281 ал.4  от НПК, заключението на  медицинската експертиза, както и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно начина, по-който св.С.М. е получил телесните увреди. Съпоставени с показанията на последния, на свидетелите Ив. М., А.Ф. (независимо от родствената им връзка), показанията на св.В.А., А. както и със заключението на медицинската експертиза относно механизма на получаване на травмите, те са изолирани и нелогични, като твърдението, че подсъдимия "е бил нападнат от св.С.М., използвайки дървен кол и по този начин предизвикан да се защити, също е налице противоречие с казаното от свидетелите И.М. и А.Ф., които са били на мястото на инцидента и имат непосредствени и преки впечатления от станалото, както и със заключението на СМЕ.

Показанията на св.И.М. и А.Ф., съдът цени критично, с оглед близките родствени връзки с пострадалия М., но не ги постави под съмнение и ги кредитира, тъй като и двамата разказват и пресъздават станалото със свидетеля С.М. /з./, а именно, как той е бил ударен с дървен кол по главата и ръката от подсъдимия. Обстоятелството, че св. А.Ф. излага, че удари по св.С.М. е нанасял и свидетеля С.А. останаха изолирани от останалите кредитирани от съда гласни доказателства, които водят до извод, че именно и само подсъдимия е нанасял удари с дървен кол по главата и ръката на свидетеля С.М..

 Както пострадалия, така и свидетелите И.М. и А.Ф. последователно и емоционално разказват за случилото се на  24.06.2017 г. в с.Б., както и че преди този инцидент, като цяло пострадалия и подсъдимия не са били в добри отношения по повод дадени парични средства в заем от подсъдимия на св.С.М..  Показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелите С.А. и  В.А..

Чрез показанията на тези свидетели и свидетелката Ж. вкл. и от приобщените чрез прочитане, последователно и обективно се изясниха повода, по който св.С.М. е посетил мястото на инцидента и обстоятелствата по отвеждане на пострадалия до лечебно заведение в гр.Варна и възстановителния период на пострадалия след инцидента.         Затова съдът ги възприе изцяло.

Съдът кредитира медицинската  експертиза, защото освен констатациите за вида на телесните повреди получени от пострадалия, тя заедно с обясненията на вещото лице, дават отговор и за механизма, при който са получени. Експертът изясни недвусмислено начинът,  по който може да се получи счупването на лявата скафоидна кост, което от своя страна е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца.

Съвкупната преценка на доказателствения материал мотивира съда да приеме, че обвинението срещу подсъдимия А.С.А. по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е доказано. В случая от обективна страна се установи, че на свидетеля С.М. е била причинена телесна повреда, обусловила трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца, което е резултат на целенасочени активни действия от страна на подсъдимия по време на възникналия между двамата конфликт.

  От всички относими доказателства които са били събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие се стига до  единствено правилния извод, а именно, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението наказуемо по чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 от НК. Същия е извършил поредица от действия спрямо пострадалия в резултат на които на последния е била причинена средна телесна повреда- безспорно установен факт с оглед изготвената и приета СМЕ.

  Съдът не споделя тезата на защитника, че причинената телесна повреда е в резултат на действията на подсъдимия, извършени при условията на неизбежна отбрана /ако това е била защитната теза застъпена в съдебно заседание/.  От събрания доказателствен материал не може да се направи извод, че от страна на пострадалия или друго лице срещу подсъдимия е било предприето пряко нападение.

Фактът, че св.С.М. е отишъл до домът на подсъдимия за да се разберат за претендираните от последния парични средства от св. С.М. не може да доведе до извод за пряко нападение от страна на последния към подсъдимия, при което същия да е бил поставен в позицията да се брани в условията на неизбежна отбрана и по този начин да е причинил средна телесна повреда на св.С.М..

Анализирайки доказателствата  по делото, съдът стига до единствено правилния извод, че от страна на св.С.М. не са предприети действия по нанасянето на телесна повреда спрямо подсъдимия, като в същото време последния е действал по начин, по който е причинил телесна повреда на св.С.М..

 В този смисъл наведените от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим твърдения в съдебно заседание за нападение от страна на св.С.М. над подсъдимия съдът приема единствено и само като добре обмислена защитна позиция, целяща да елиминира собственото му противоправно поведение. Съдът счете тезата на защитата за недоказана и изолирана от кредитираните от съда доказателства.

Съдът, като взе предвид наказанието, което специалната норма на чл.129 ал.1 от НК предвижда като санкция - лишаване от свобода до шест години, обстоятелството, че деянието е със сравнително висока степен на обществена опасност, с оглед немотивираната физическа агресия на подсъдимия,  вида на телесната повреда, факта, че подсъдимия по време на разглеждане на делото не проявява критичност към извършеното от него / с изключение в казаното в последната дума, че съжалява за грешката, която е направил/, както и предвид на обстоятелството, че по никакъв начин подсъдимия не е съдействал на органите на разследването за разкриване на обективната истина по делото, предвид и предходната му съдимост /имаща характер и на характеристични данни/, счете че наказание „лишаване от свобода" за срок от четири месеца , което подсъдимия да изтърпи ефективно  при първоначален общ режим е  адекватно на извършеното и достатъчно за постигане целите на наказанието.

Явно поведението на подсъдимия на инкриминираната дата е било в разрез с установените в обществото норми за добро поведение, поради което реализирането на специалната превенция беше основен мотив за съда да му наложи наказание от посочения вид и срок.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид и  факта, че освен нанесената телесна повреда подсъдимия е причинил на  пострадалия и психически стрес, който дълго време след това е давал отражение в живота му.

Противоправните действия на подсъдимия са били извършени  на улицата в светлата част на денонощието, което е индиция за проявена от страна на подсъдимия  наглост и  безцеремонност при извършване на престъплението, както и грубо незачитане на неприкосновеността на личността- в случая на св.С.М..   

 При определяне на наказанието, съдът прецени, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55 ал.1 от НК, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се стигне до извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да мотивират съда да приложи тази разпоредба на закона.   

           Съдът намира, че така определения размер на наказаниeто ще спомогне подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36, ал.1 от НК.

В съдебно заседание е  приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия от престъплението С.М. срещу подсъдимия в размер на 5 000 лв. за претърпените от него в резултат на деянието неимуществени вреди.

Съдът прецени, че гражданския  иск е доказан по основание, с оглед крайният резултат от приключването на наказателното производство и обстоятелството, че подсъдимия е признат за виновен във вмененото му престъпление. По отношение на размерът на гражданския  иск, съдът прецени, че не са събрани доказателства, за да бъде уважен в пълен размер.

От назначената по делото СМЕ се установяват причинените телесни увреждания на св.С.М.- леки и средна телесна повреда и периодът на възстановяване на същия от така причинените му повреди. 

Горното, както начинът на извършване на деянието- неговата бруталност, мотивира съда да приеме, че гражданския иск предявен от св.С.М. по отношение на подсъдимия е доказан до размера на 4 000/четири хиляди/лева за претърпените в резултат на деянието  извършено от него неимуществени вреди, която сума  подсъдимия следва да заплати на пострадалия М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието- 24.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Не са събрани доказателства за тежко състояние на св.С.М., които да обусловят уважаването на иска в пълния му размер, поради което и същия беше отхвърлен, като неоснователен за разликата до сумата в размер на 5000лева.

С присъдата си съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, както и държавната  такса върху уважения граждански иск.

Водим от горното, Провадийския районен съд постанови своята присъда.

 

 

                                                     СЪДИЯ: