О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….….../………………2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова    

                                ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева

мл.с. Никола Дойчев

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

ч.в.гр.д. № 373 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба с вх. № 520/28.01.2019г. от М.Н.А., чрез адв. Д.К., срещу Определeние № 41/18.01.2019г. по гр.д. № 341/2018г. на РС-Провадия, с което е върната исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради неотстранени нередовности.

            Жалбоподателят посочва, че е изпълнил всички указания в пълен обем, дадени с разпореждане №2994/21.12.2018г., като няма действие, описано в разпореждането, което да не е било описано. Посочва още, че всички неясноти относно предявената искова претенция, могли да бъдат уточнени и в първото по делото заседание. Поддържа, че районният съд не е посочил в своето прекратително определение какво точно не е изпълнил жалбоподателя, без да конкретизира в какво се състои и кое остава неясно по формулираната претенция. Моли за отмяна на определението на районния съд и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия.

            По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.А.А., чрез адв. Гергана Н. и адв. Г.Г., в която се изразяват подробни аргументи, звързани със законосъобразността на прекратителното определение. Моли се за потвърждаване на определението.

Жалбата е с правно основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, подадена е от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в срок – определението е получено на 21.01.2019г., а частната жалба е подадена от 28.01.2019 г. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.

            Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            М.Н.А. е предявила иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК срещу И.А.А. с искане да бъде признато за установено между страните, че е собственик на Дворно място с площ от 2500.00 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-296 в кв. 44, по плана на селото, при граници: от две страни улица и поземлени имоти: I-297, II-297, III-295, заедно с построените в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м. и РЗП 134 кв.м.

            В исковата молба ищцата е посочила, че е наследник на съпруга си Стоян, починал през 1998г., като последният бил собственик на процесното дворно място по наследство от баща му.

            С допълнителна молба от 03.10.2018г., ищцата уточнява следното:

            Дворното място, първоначално, е било собственост на родителите на майката на съпруга й Стоян, тоест на неговите баба и дядо – последните даряват имота през 30-те години на 20 век на родителите на Стоян. Майката и бащата на Стоян строят къща през 1940г., в която отглеждат трите си деца – Стоян, Петър и Атанас.

            Ищцата сключила брак със Стоян през 1960г., с който заживели в процесния имот – в него отгледали децата си. Заедно със съпруга си построили лятна кухня и външен тоалет. Ищцата заявява, че в периода от 1960 до 2014г. е владяла имота, влагала е собствен труд и средства в него.

            Със същата молба, ищцата е поискала изменение на исковата претенция в следния смисъл: 1) Ответникът да бъде осъден да заплати равностойността на половината от продажната цена на имота, описана в нотариален акт от 2009г. – 11 000 лева, който неоснователно се обогатил с продажбата на собствените й ½ ид.ч. от имота придобити на основание давностно владение и наследство в периода 1960 – 2014г.; 2) Ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3000.00 лева за преичинени неимуществени вреди.

            Провадийският районен съд с Определение № 795/09.10.2018г. е оставил за първи път без движение исковата молба, с указания ищцата да уточни следното:

1)    Всичай, че ищцата се позовава на наследствено правоприемство от съпруга си да уточни каква е припадащата се част от неговото наследство, както и да представи удостоверение за наследници.

2)    Да представи доказателства за това, дали ответникът по иска е бил в брак към момента на придобиване на процесния имот по давност.

Ищцата с молба от 17.10.2018г. е посочила, че ответникът не е бил в брак към момента на снабдяването си с нотариален акт, а с молба от 06.11.18г. – че припадащата се част на покойния й съпруг е ½ ид.ч. от процесния имот, която е наследена от нея, поради това, че няма други живи роднини, включително родени или осиновени деца от брака. Представила е и удостоверение за наследници.

Провадийският районен съд с Разпореждане от 21.12.2018г. е указал на ищцата да уточни и формулира ясен петитум – какви искове предявява срещу ответника и да посочи обстоятелствата, на които ги обосновава, като с оглед предявяването на нови искове – да внесе и съответната държавна такса за тях. Съдът е посочил, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено.

            В изпълнение на указанията, ищцата е посочила с молба от 03.01.2019г., че иска да бъде признато за установено, че е собственик на ½ ид.част от процесния недвижим имот, на базата на осъществено от нея давностно владение в периода 1960-2004г. и наследство от съпруга ги Стоян Иванов Атанасов. Посочила е, че четиридесет и четири години е осъществявала фактическа власт върху имота със съзнанието, че заедно със съпруга й са собственици на имота. Плащала е в този период всички режийни разходи, данъци и такси. Строели са с лични средства и труд лятната кухня и сервизните помещения в нея. Обработвали са дворното място. Посочила е, че се отказва от исканията в уточнителната молба за заплащане на равностойността на половината от продажната цена на имота, както и за осъждане да заплати сумата от 3000.00 лева за причинени неимуществени вреди.

            Районният съд с Определение № 41/18.01.2019г. е приел, че указанията, дадени с разпореждане №4994/21.12.2018г. не са изпълнени, поради което е прекратил производството и е върнал исковата молба.

            Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

            ВОС намира, че така дадените указания от районния съд с разпореждане от 21.12.2018г. са изпълнени от ищцата. Първоинстанционният съд е указал единствено на ищцата да уточни какви искове предявява, да формулира точен и ясен петитум и да посочи обстоятелствата, на които ги обосновава, както и дали предявява нови искове - за заплащане на равностойността на половината от продажната цена на имота, както и за осъждане да заплати сумата от 3000.00 лева за причинени неимуществени вреди.

В случая, тези указания са изпълнени – ищцата е уточнила какъв иск предявява, посочила е фактически твърдения и е формулирала петитум. Ищцата е посочила, че не поддържа предявените претенции за заплащане на равностойността на половината от продажната цена на имота, както и за заплащане сумата от 3000.00 лева за причинени неимуществени вреди. Посочила е също така, че е предявила установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от процесния имот на базата на осъществено от нея давностно владение в периода 1960-2004г. и наследство от съпруга си Стоян. Посочени са и фактически действия по упражнено давностно владение по заплащане на режийни разходи, данъци и такси, строеж на лятна кухня и тоалет, обработване на дворното място.

Горното не означава, че исковата претенция е изцяло редовна, но доколкото районният съд не е дал по-подробни указания за отстраняване на други конкретни нередовности по претенцията, то неотстраняването им, не може да бъде основание за връщане на исковата молба.

            Предвид горното, определението на районния съд следва да бъде отменено, а делото – върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Районният съд следва да укаже на ищцата да отстрани следните нередовности:

1) Ако ищцата претендира право на собственост, придобито на основание давностно владение, да изложи следните фактически твърдения:

 - сама ли ищцата е осъществявала давностното владение – ако да – да посочи изцяло ли е придобит имота или само идеална част от него; Да посочи начален и краен период на владението и действията, в които се е изразявало;

- ако ищцата е осъществявала давностно владение съвместно със съпруга си Стоян Атанасов – да посочи всеки каква идеална част е придобил от имота и съвместните им действията, в които се е изразявало владението; Да посочи начален и краен период, както на своето владение, така и на владението на съпруга си; след смъртта на съпруга си през 1998г.– да посочи от кого е наследена, придобитата от него идеална част от правото на собственост – само от ищцата или и от други законни наследници-ако има такива;

2) Ако ищцата твърди, че съпругът й Стоян Атанасов е бил едноличен собственик на имота до смъртта си и след това целият имот или идеална част е наследен от нея, да уточни следното:

- да назове имената на родителите на майката на Стоян Атанасов, както и имената на майка му и баща му;

- по какъв начин родителите на майката на Стоян Атанасов са придобили дворното място и кога; Родителите на майката на Стоян Атанасов, на кого даряват дворното място през тридесетте години – на майка му и баща му или на само един от тях. През коя година е извършено дарението;

- кога майката и бащата на Стоян Атанасов са построили къщата в дворното място; 

- Да посочи кога и на какво придобивно основание (дарение, покупко-продажба, наследство, придобивна давност и др.) съпругът й Стоян Атанасов е станал собственик на процесното дворно място и построената двуетажна жилищна сграда; дали придобиването на имота по време на брака му с ищцата от 1960г. или е преди него;

- Има ли други наследници по закон Стоян Атанасов освен ищцата;

3) Да формулира ясна и последователна обстоятелствена част на исковата молба и петитум съобразно уточненията;

4) Няма пречка, двете основания по т. 1 и т. 2 да бъдат въведени при условията на евентуалност – при неуважаване на главния иск за собственост на основание давностно владение – да бъде уважена претенцията на основание наследствено правоприемство, както и обратното.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ Определение № 41/18.01.2010г. на Районен съд - Провадия, с което е прекратено производството пред районния съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

            ВРЪЩА делото Районен съд - Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията в мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                Членове: