Р Е Ш Е Н И Е

 

          /        , гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд, ІV-ти състав,  на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:     

                                                                       

                                                                    Районен съдия:  Катя Савова

 

при секретар Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 731  по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнеспарк София, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров, с пълномощник юрисконсулт Ц. Х. С., да бъде установено по отношение на ответника Т.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на ищеца следните суми, присъдени по ч. гр. дело № 1696/2017 г. по описа на Районен съд Провадия: в размер на 5116,69 лева (пет хиляди сто и шестнадесет лева и 69 ст.), представляваща неиздължената главница по сключения между страните Договор за потребителски заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 4309,21 лева (четири хиляди триста и девет лева и 21 ст.) възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 419,53 лева (четиристотин и деветнадесет лева и 53 ст.) мораторна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г.

Претендира се и установяване на сторените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски в размер на 246.91 лв. (двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), както и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В условията на евентуалност ищеца е предявил осъдителен иск за дължимите суми.

   Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:   

   В исковата молба ищецът твърди, че при сключване на Договор за потребителски заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 Т.Г.М. е дал съгласието си за максимален кредитен лимит в размер 5200.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATМ плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване н задължението.Твърди се в исковата молба, че ответника Т.Г.М. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 20.01.2017г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 9425.90 лв. Това обстоятелство е принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника отправените и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължилл да не изпълнява задължението си по договореното, което поражда интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ 542097902 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си, което довело до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, за които съдът издал заповед за изпълнение, срещу която Т.Г.М. възразил неоснователно, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез определения за особен представител и е изразил становище по предявения установителен иск, че същият е допустим, но неоснователен, като е посочил съображения за това, а осъдителният иск допустим и основателен, като оспорва предявените по него искове за лихви като неоснователни, като погасени по давност.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът не се явява, в писмена молба моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие като поддържат исковата молба, ответникът чрез своя процесуален представител моли да бъдат оставени без уважение предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото писмени доказателства заверени копия на писмени документи, както следва: Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г.; Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13321142/09.05.2016 г.; Общи условия; Извлечение по кредит PLUS-13321142; Заверено копие от покана за доброволно изпълнение; Удостоверение за постоянен адрес с изх. № 999/11.09.2018 г.; Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 999/11.09.2018 г. се установява, че ответника Т.Г.М. при сключване на Договор за потребителски заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 Т.Г.М. е дал съгласието си за максимален кредитен лимит в размер 5200.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATМ плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване н задължението.Твърди се в исковата молба, че ответника Т.Г.М. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 20.01.2017г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 9425.90 лв. Това обстоятелство е принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължил да не изпълнява задължението си по договореното, което породило интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ 542097902 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си, което довело до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, за които съдът издал заповед за изпълнение № 1187/28.12.2017г. по ч.гр. дело № 1696/2017 г. на РС Провадия, срещу която Т.М. е възразил.

От представеното ч.гр.д. 1696/2017 г. по описа на ПРС е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и по него е издадена заповед за изпълнение №  1187/28.12.2017 г. за следните суми: в размер на 5116,69 лева (пет хиляди сто и шестнадесет лева и 69 ст.), представляваща неиздължената главница по сключения между страните Договор за потребителски заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 4309,21 лева (четири хиляди триста и девет лева и 21 ст.) възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 419,53 лева (четиристотин и деветнадесет лева и 53 ст.) мораторна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г., както и сумата в размер на в размер на 246.91 лв. (двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника по нея, като във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.            

  При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит.

 Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, изпълнението на задълженията си по него, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Доказано е, че ответника Т.Г.М. при сключване на Договор за потребителски заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 Т.Г.М. е дал съгласието си за максимален кредитен лимит в размер 5200.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATМ плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Твърди се в исковата молба, че ответника Т.Г.М. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 20.01.2017г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 9425.90 лв. Това обстоятелство е принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължил да не изпълнява задължението си по договореното.

В настоящия случай съдът намира, че са налице предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника по сключения между страните договор, тъй като процесния договор непредставлява банков кредит, тъй като дружеството кредитор е отпуснало паричен заем, а не банков кредит.

Към 20.02.2017г., датата на която е настъпила предсрочната изискуемост, кредиторът не е бил със статут на банка.Процесният договор е бил сключен между потребител - заемополучател и кредитор-заемодател, който не е представлявал банкова институция.С Договор за заем по чл.240 ЗЗД заемодателя предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, като заемателя дължи лихва, ако това е уговорено писмено. При уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на задължението заемателя следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва. Уговорената клауза, включена в договора за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД.С уговорката за предсрочна изискуемост длъжника изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД.Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл.Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.

Съдът намира, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаването на Заявлението по чл.410 ГПК в съда, тъй като ищецът е положил необходимите усилия да уведоми ответника за упражняването на това свое право с изпращане на поканата до адреса за кореспонденция на ответника посочен по договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Според съдебната практика Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2 г.о., Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие, на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случая съда намира, че ищецът е положил нужните усилия да доведе до знанието на ответника уведомлението за обявяване на кредита на предсрочно изискуем и затова счита, че кредита е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Доводите на ответника, че предявените искове са погасени по давност съдът намира за бланкетни и неоснователни, предвид разпоредбата на чл.11, б“в“ от ЗЗД, съгласно която вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност.Вземанията по Договор заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 са станали предсрочно изискуеми на 20.02.2017 г., предвид което и същите не са погасени по давност.

Поради гореизложеното иска се явява основателен и следа да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 330.13 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда определя на 100.00 лева. Ответникът следва да заплати и разноски в заповедното производство в размер на 196.91 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. 

Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит съществуването на вземането на „БНП Париба Файненс“ ЕАД с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 към Т.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, за което е издадена Заповед № 1187/28.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1696/2017г. за дължимост на следните парични вземания: в размер на 5116,69 лева (пет хиляди сто и шестнадесет лева и 69 ст.), представляваща неиздължената главница по сключения между страните Договор за потребителски заем № PLUS – 13321142 от 09.05.2016 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 4309,21 лева (четири хиляди триста и девет лева и 21 ст.) възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 419,53 лева (четиристотин и деветнадесет лева и 53 ст.) мораторна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г..

 

 

 

 

ОСЪЖДА Т.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на БНП Париба Файненс“ ЕАД с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 577.04 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство и по заповедното производство по ч.гр.д. № 1696/2017 г. на ПРС.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: