Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                       Година  2017                          Град Варна

Варненският окръжен съд                  Наказателно отделение

На втори ноември        Година две хиляди и седемнадесета 

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станчо Савов

                        ЧЛЕНОВЕ: Светла Даскалова

Румяна Петрова

Секретар Нели Ковачева

Прокурор Росица Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Савов ВНОХД  №1039 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Съдебното производство по делото е по реда на чл.331 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подс. С.Т.И. ЕГН:********** роден в гр.Средец чрез адв.К.Г. *** против присъда постановена по  НОХД №42/2017г. по описа на РС Провадия постановена на 13.07.2017г.  В  жалба от подсъдимия се излага, че определеното от съда наказание е явно несправедливо, като се моли да бъде намален неговия размер.  

            С атакувания съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК като и на осн. чл.54 от НК му е наложено наказание шест  години лишаване от свобода , което на осн. чл.58а от НК съдът е намалил с 1/3 и е определил подсъдимия да изтърпи наказание ЧЕТИРИ  ГОДИНИ лишаване от свобода, което е било постановено да се изтърпи ефективно  при първоначален общ режим в условията на ЗАТВОР.

            Със същата присъда  е бил уважен предявеният от гражданският ищец Й.Ц.И. граждански иск, като подсъдимият е бил осъден да й заплати сумата в размер на 3950лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.10.2016г. до окончателното й изплащане.

Чрез адв.Г. в съдебно заседание  подсъдимия моли така наложеното му наказание да бъде намалено, като излага, че първоинстанционният съд е взел в предвид като отегчаващи отговорността му обстоятелства предходните му осъждания, но не се е съобразил с обстоятелството, че това са осъждания за извършени от него деяния преди повече от тринадесет години. От друга страна се твърди, че подсъдимият е трудово ангажиран и е осъзнал вината си.

Подсъдимия в последната си дума моли наложеното му наказание да бъде намалено.  

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е основателна.

        Пред първата инстанция производството е протекло при условията на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия е признал изцяло фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.    

        От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

 Подсъдимия живеел в с. Сърнево, община Карнобат със св. Весела  Костова и малолетното им дете.

Пострадалата Й.И. ***. През м.октомври 2016год. тя продала земеделска земя, като получила сумата от 10 000 лева. Част от сумата,  а именно  5000 лева тя внесла в банка  а другата  част - също 5000 лева, предала на съхранение на своя позната, а именно  св. Даниела  Георгиева от с. В.. По-късно, св.Й.И. взела от св.Георгиева сумата от 1000 лева за да заплати извършена услуга - поставяне на дограма в къщата й.

На 04.10.2016год., след като прочел обява за работа в интернет-сайт, подс.И. се свързал по телефона с лицето, подало обявата, а именно  св.Пламен Петров от с.М., който търсел гледач за своите крави. Двамата разговаряли за  условията за работа, след което подс.И. приел да работи за св.Петров. Още същата вечер св.Петров отишъл с превозно средство в  с. Ново Паничарево, където бил подсъдимия със семейството си , взел ги от там и ги завел в с.М.. Настанил ги в новопостроена стая в имота си и още на следващия ден подс. И. започнал работа.

Докато пребивавали в с.М., подс. И. и Весела Костова се запознали със св.Й.И., чиято къща се намирала в североизточния край на селото. Свид. И. поканила младото семейство да живеят в дома й, при което те  приели.  Така, считано от 14.10.2016год. подс.И., св.Костова и детето им се преместили да живеят в къщата на св.И., а именно на първия етаж от къщата. Вторият жилищен етаж бил постоянно заключен, т.к. стаите в него били необзаведени и необитавани. Така четиримата заживяли в дома на св.Й.И., като подс.И. продължавал работата си при св.Петров.

На 20.10.2016 год. през деня подс.И. и св.И. се почерпили с домашно вино. После св. И. посетила св.Георгиева в магазина на майка й в селото и поискала остатъка от парите си, т.е. сумата от 4000лева. Св. Георгиева веднага й предала цялата сума, в найлонова торба. Щом взела парите, св. И. извадила от торбата една банкнота с номинал от 50 лв., с които купила от магазина храна и една бутилка бира и се прибрала в дома си. Там тя разказала на подс.И. и св.Костова за произхода на тези пари, както и че възнамерява да ги прибере на втория етаж на къщата си. В един момент тя сложила парите в кожен портфейл, качила се на втория етаж на къщата и поставила портфейла в ракла, след което се върнала отново при подс. И. и св.Костова. Междувременно четиримата започнали да вечерят, а подс.И. и св.И.  да пият  бира.

Докато седели на масата, у подс.И. възникнало решение да вземе парите на св.И. за себе си. В изпълнение на намисленото, в един момент той станал от масата, взел незабелязано една отвертка, която знаел, че постоянно стои върху гардероба в стаята, където живеели и излязъл навън. Бързо отишъл до входната врата за втория етаж, която била алуминиева.                      Пъхнал  отвертката           срещу               езика   на бравата, приложил известен натиск, в резултат на което се получили изкривявания по вратата и тя се отворила.      

Стаите на   втория  етаж били  празни, като          в северо- източната стая се намирали празен гардероб и една дървена ракла в дясно от вратата. Подс. И. вдигнал с две ръце капака на раклата и с напипване намерил портфейла, в               който била сумата от 3 950лева, банкноти с номинал по 50лева всяка.      Прибрал парите   в себе   си и излизайки, оставил  вратата   на втория етаж притворена. След това се върнал на първия етаж в къщата и казал на св. Костова да приготвя багажа им, защото щяло да дойде такси да ги вземе. С цел да  прикрие действителния си мотив да напусне възможно най-бързо къщата след извършеното от него деяние, подс. И. обяснил на св.И. , че бившият му работодател от с. Ново Паничарево го извикал отново на работа и тъй като имал пререкания със св. Петров, той се съгласил. След около 20 минути подс.И. и св.Костова заедно с детето тръгнали към главния път, където ги чакал таксиметров автомобил. Св. И. ги придружила и изпратила. Подс.И. и св.Костова с детето отпътували в посока гр.Варна, а св.Й.И. се прибрала в дома си.

На следващия ден - 21.10.2016 год. св.И. установила, че входната врата за втория етаж е отворена и парите й липсвали при което сигнализирала органите на реда.

От приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 21.10.2016 год., се установява, че  по алуминиевата входна врата за втория етаж на имота са били установени множество драскотини, причинени от твърд предмет. Също така са били установени и иззети 5 бр. дактилоскопни следи, както следва: № 1, №2 и №3 от входната алуминиева врата; №4 и №5 - от предния ръб на раклата от втория етаж на къщата, в която било прибрано портмонето с парите.

Видно от  заключението на изготвената дактилоскопна експертиза с протокол № 42 от 15.12.2016 год.,  дактилоскопни следи №1, №2 и №3 са негодни за изследване, следа №4 не е идентифицирана след проверка в AFIS. От извършеното сравнително изследване на дактилоскопна следа №5 е установено, че е идентична с дактилоскопния отпечатък от дясната длан на подс. И..

         Горната фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията  на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице по възложената съдебно-дактилоскопна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справка  за съдимост, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и създадоха в съда убеждение за достоверност.

Фактическата обстановка не се оспорва и от страните по делото и в частност от защитника на подсъдимия.

            Във въззивната жалба се навеждат твърдения само за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се излага, че са налице основания за налагане на по малко по размер наказание, като се моли въззивният съд да уважи това искане.  

При определяне на наказанието, което следва да понесе подсъдимият, първоинстанционният съд е отчел отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, разгледал е  поведението на подсъдимия  е и определил наказание, което е счел, че същото  ще изиграе по отношение на подсъдимия своя поправителен ефект.

  Законосъобразно е било преценено, че подсъдимият следва да търпи наказанието лишаване от свобода ефективно при първоначален общ режим.

Незаконосъобразно обаче е посочено в присъдата подсъдимия да търпи това наказание в затвор – предвид измененията на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 07.02.2017г.  и в частност чл.57 и сл. от същия закон, който не дава правомощия на съда да определя къде осъденото лице следва да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода.   

         С постановяване на наказание лишаване от свобода за срок от шест  години лишаване от свобода , което на осн. чл.58а от НК съдът е намалил с 1/3 и е определил подсъдимия да изтърпи наказание четири години  лишаване от свобода ефективно  при първоначален общ  режим,  съдът  правилно е преценил, че именно с такъв вид  наказание подсъдимия ще се поправи и ще съобразява занапред  поведението си с изискванията на закона. Безспорно подсъдимия е лице със сравнително   висока степен на обществена опасност, което определя и този вид наказание. 

 Направените изводи по отношение на вида на наложеното наказание в пълна степен се споделят и от настоящата инстанция.

Настоящият състав на съда напълно споделя становището на първоинстанционния съд относно извода, че предвид предходната съдимост на подсъдимия така определеното  на подсъдимия наказание ``лишаване от свобода``  следва да бъде търпяно ефективно , като по този начин ще се  осигури  общопревантивно въздействие и  ще бъдат постигнати целите както на индивидуалната, така и на общата превенция

 Настоящия съдебен състав обаче счита, че определения от първоинстанционния съд размер на наказанието лишаване от свобода в конкретния случай е завишен, като намира, че с наказание и в по малък размер  ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК.

По делото не са налице данни за  многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказание под законоустановения  минимум. 

Въззивният съд намира, че по делото действително е налице  отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно –съдебното минало на подсъдимия, но от друга страна счете, че са налице и няколко смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно: факта, че подсъдимия работи, има семейство и малко дете за което полага грижи, обстоятелството, че разказва за станалото и изразява искрено съжаление за извършеното от него, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно състояние.

Следва да се има предвид и факта, че от последното извършено от подсъдимия престъпно деяние –видно от приложената справка за съдимост по делото, до извършване на настоящото са измирали около тринадесет години т.е. в един продължителен период от време подсъдимият е имал законосъобразно поведение.

Така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства /и най вече факта че има малко дете за което следва да полага грижи/  по отношение на подсъдимия съдът намира за предпоставка на същия да бъде определено по нисък размер наказание лишаване от свобода.  Намери, че по отношение на него едно наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.58а от НК бъде намалено с 1/3  и определено наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим  ще изпълни в пълна степен целите визирани в закона и в частност разпоредбата на чл.36 от НК.

 Счита, че такав размер наказание  ще спомогне подсъдимия да се поправи и превъзпита по най добрия начин към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото.

                При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от първоинстанционният съд, които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен акт.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

Р Е Ш И:

          ИЗМЕНЯ присъдата на Районен съд Провадия, първи  състав, постановена  по НОХД№42/2017 год. на 13.07.2017г., като постановява лишаването от свобода наложено на подсъдимия С.Т.И. ЕГН:********** роден в гр.Средец   да бъде в размер на  4/четири/ години  и 6/шест/ месеца, което наказание на осн. чл.58 а от НК се намалява с 1/3, поради което и  същия следва да изтърпи  наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,  при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

            Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: