2017 г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД № 2312 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Исторически парк"-АД, чрез пълномощника адв.С. срещу решение № 65 от 30.05.2017 г. на ПРС, постановено по НАХД № 58/2017г., по описа на ПРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1/19.01.2017г., издадено от доц. д-р Бони Райкова Петрунова - заместник-министър на културата, с което на „Исторически парк" АД с ЕИК 202785815 е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл.228а ЗКН, за нарушение на чл.ЗО, ал.1 от ЗКН. В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението на ПРС, поради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, като се претендира неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли, постановеното от Районен съд-Провадия решение да бъде отменено и постановено друго, с което се отмени процесното НП, в условията на евентуалност да се върне делото за разглеждане от друг състав на съда. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения. Не е обсъдил наведените доводи, досежно противоречие в свидетелските показания. Отделно не е обсъдено, че наложеното наказание е по чл. 228а от ЗКН, който препраща към чл. 30, ал.1 от ЗКН, който урежда дейността на частните музеи. В тази разпоредба изрично са указани предпоставките, за да бъде извършвана такава дейност и следва да се показват културни ценности. Такива ценности, както е установил първоинстанционният съд не са открити. Предвид на това счита, че санкцията не е наложена въз основа на правната разпоредба. Ако се приеме, че е била извършвана дейност като музей, то тогава е следвало дружеството да бъде санкционирано по друг текст от ЗКН. Подробни доводи излага в писмената защита и моли да бъде взета предвид при постановяване на решението.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмено възражение изразява становище, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Отправя искане за присъждане на разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава


заключение, че решението на Районен съд-Провадия е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт. Производството пред ПРС е образувано по жалба на „Исторически парк" АД с ЕИК 202785815 против наказателно постановление № 1/19.01.2017г.,

издадено от   доц. д-р Бони Райкова Петрунова - заместник-министър  на

културата, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. От фактическа страна ПРС приел, че била извършена проверка от МК на РБ по постъпил сигнал от чл.кор.проф Васил Николов НАИМ-БАН от 14.10.2015г. В сигнала се излагали твърдения, че след посещение на процесния атракцион през лятото на 2015г. св.Николов установил редица нарушения. Атракциона бил построен в „селски двор" и представял „измислена картина на древното културно наследство", което било много вредно,            тъй като създавал погрешна представа на

посетителите за примитивния бит, култура и цивилизацията на хората, живеещи в неолита и халколита в региона на река Провадийска. Място, където било зародена първата европейска цивилизация с високоразвито йерархично общество. Представеното било повърхностно и създавало много погрешни               представи у           посетителите.  Св.проф.Николов                  потвърдил

изложеното в сигнала в дадените пред съда показания. По повод на този сигнал била извършена проверка на 29.06.201бг. от инспекторите св.А., св.К. и св.Г., обективирана в констативен протокол. Въз основа на констатациите бил съставен АУАН №17/29.07.201бг. за това,че на територията на атракциона   се

осъществява    дейност като  музей, тъй като се излагат предмети,

възпроизвеждащи културни ценности с образователна, познавателна и естетична цел. Актът бил връчен на представител на дружеството на 29.07.2016г. За да потвърди процесното НП въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, НП е съобразено с материалния закон. Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за основателна.

Предмет на касационната проверка е наличието на пороци в съдебното решение и     при  постановяване   на решението си настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд, съгласно чл.218 и чл.220 АПК, вр. чл.63, предл. последно ЗАНН.

С АУАН №17/29.07.2016 г. въз основа на който е издадено наказателното постановление е установено, че на 29.06.2016г. инспектори извършили проверка по документи и на място на Исторически комплекс „Неолитно селище" в с.Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна. Със същия АУАН е повдигнато обвинение на дружеството, че на територията на исторически атракцион „Неолитно селище" се осъществява дейност по представяне на предмети, възпроизвеждащи културни ценности с познавателна,                  образователна и естетическа цел. Този Акт за

установяване на нарушение е приобщен и послужил като основание от административно наказващия орган да издаде процесното наказателно постановление, за това, че на 28.06.2016г. на територията на Исторически комплекс „Неолитно селище", АД е осъществявал дейност като музей без съответно разрешение на министъра на културата в нарушение на чл.ЗО ал.1 ЗКН, като е представял предмети възпроизвеждащи културни ценности с познавателна, образователна и естетическа цел и по този начин е осъществил състав на чл.228а ал.1 ЗКН.

В разпоредбата на чл.42 ЗАНН са посочени задължителните реквизити които следва да съдържа АУАН. Съгласно чл.42 т.З ЗАНН Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата на извършване на нарушението. Нормата на чл.42 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, кога е извършено същото и кога е съставен акта за ангажиране на административно наказателната отговорност, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение - непосочване дата на извършване на нарушението в АУАН, респ. липса на безспорно установена дата на извършване на проверката, не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно обаче то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като е издадено въз основа на съставения и съдържащ процесуално нарушение АУАН. Отделно от това в процесното НП е прието, че АУАН е съставен във връзка с извършена на 28.06.2016г. проверка по документи и на място на територията на Исторически комплекс „Неолитно селище" в с.Неофит Рилски, община Ветрино област Варна, дата различна от тази отразена в АУАН. Поради това, така издаденото наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение. Необходимостта от посочване на дата се обуславя, както с оглед индивидуализацията на нарушението, с определяне на давностните срокове, както и приложимостта на материалния и процесуален закон действащ към извършване на нарушението. Следва да се отбележи, че режимът на давността при административнонаказателните производства е съобразен с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието. Дори и да се приеме, че горното е техническа грешка, в наказателното производство, респ. наказателния кодекс и наказателно - процесуалния кодекс е непознат института на техническата грешка. В посочените нормативни актове не е предвидено производство за поправка на такава техническа грешка. Такъв вид нарушение не е от категорията, която може да се отстрани в хода и на съдебното производство и е недопустимо в хода вече на съдебното производство административно наказващия орган да установява, респ. да се предполага евентуалната дата на извършване на нарушението и повдигнатото обвинение за извършено нарушение да е в обхват при липса на такава в АУАН, респ. дата 29.06.2016г. на извършване на проверката и 28.06.2016г. отново дата на извършване на проверка.

Извън горното в административнанаказателната преписка съществуват данни за извършено нарушение по сигнал още от 14.10.2015г. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани по арг. от чл.12 ЗАНН. Ако това въздействие не бъде осъществено в относително кратки срокове, постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което обезсмисля и административно- наказателната репресия. Целта на административно наказателната функция
на държавата е бързо налагане на наказания, а не забавянето им за неопределен период от време. По този начин не се постига нито специалната, нито генералната превенция като цел на наказването.

Установеното съществено нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да се отмени само на това процесуално основание.

С оглед констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не дължи произнасяне изложените в решението съображения за съответствие на оспореното НП с материалния закон и размера на определената санкция.

Съдът служебно следи дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН, дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з. дори и при липса на наведени възражения в тази насока. Изводът на районния съд, направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл.13 от НПК. Решаващият извод на въззивния съд е направен без в пълнота да са изяснени конкретните обстоятелства от значение за спора. Като е потвърдил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което на основание чл. 222 АПК. следва да бъде отменено и спорът решен по същество като се отмени процесното наказателното постановление.


Водим от горните съображения, настоящия състав на Административен съд – Варна

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 65 от 30.05.2017 г. на ПРС, постановено по НАХД № 58/2017г., по описа на ПРС

и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/19.01.2017г., издадено от доц. д-р Бони Райкова Петрунова - заместник-министър на културата, с което на „Исторически парк" АД, ЕИК 202785815, с адрес на управление гр.Варна, ул. "Никола Вапцаров" № 3, ет.З, офис 3 представлявано от управителя Ивелин Людмилов Михайлов за нарушение на чл.ЗО, ал.1 от ЗКН на основание чл.228а ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Решението е окончателно.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    ЧЛЕНОВЕ: