МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 184 по описа на РС - ***, I-ви състав за 2017 г.

 

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) - *** срещу Л.С.Р., ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, работи като поддръжка на фитнес уреди в хотел „Диамант“ – ***затова, че за периода от 02.09.2015 г. до 02.04.2017 г. в гр. ***, обл. Варненска, след като е осъден с влязло в сила решение № 257/02.10.2015 г. по гр. дело № 440/2015 г. по описа на Районен съд – *** да издържа свой низходящ чрез неговата майка К.Д.Р. – детето си Г.Л. Р., роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно седемнадесет и частично от осемнадесетата месечна вноски по 140 лева (сто и четиридесет лева) или общо 2 460 лева (две хиляди четиристотин и шестдесет лева), като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 НК.

 

В съдебно заседание, представителят на РП - *** поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и пледира за налагане на минимално наказание, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с /3 и същото на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с минимален изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия Р. е съгласен със становището на прокуратурата и пледира за определяне на минимално наказание.

 

В последната си дума подсъдимия Р. иска от съда да и наложи минимална присъда, като изтъква, че не е имал средства за да плаща дължимата издръжка, а когато е имал такива го е правил. Твърди, че е на сезонна работа, което не му позволява да плаща редовно дължимата издръжка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Л.С.Р., ЕГН:********** е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, разведен, средно образование, работещ, осъждан, живущ ***.

Св. К. М. и подс. Л.Р. сключили граждански брак на 27.11.1999 г. По време на брака им - на 05.11.2000 г., се родило детето им - св. Г. Р.. На 29.04.2013 г. бракът им бил разтрогнат с решение на PC - ***, с което било одобрено и споразумение между св. М. и подс. Р., съгласно което упражняването на родителските права били предоставени на майката, като местоживеенето на детето щяло да бъде в дома й, находящ се в гр. ***, кв. Север, бл. 4, ет. 4, ап. 14. Бащата на детето - подс. Р. следвало да заплаща месечна издръжка за детето си чрез неговата майка сумата в размер на 120 лв. месечно. На 02.10.2015 г. PC - *** издал решение, влязло в сила на 28.10.2016 г., с което считано от 02.06.2015 г. дължимата издръжка била увеличена на 140 лв. месечно

Така, въпреки постигнатото споразумение, одобрено от съда през 2013 г., подс. Р. не изплащал дължимите месечни издръжки в размер на 120 лв. за сина си. В тази връзка било образувано НОХД № 281/2015 г. по описа на PC - ***, по което с влязла в сила присъда на 10.12.2015 г. подс. Р. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено в периода 29.04.2013 г. - 18.08.2015 г. и осъден, като му било наложено наказание пробация.

Дори и така наложеното наказание не оказало превъзпитателно въздействие върху подс. Р. и той отново не бил изряден в изплащането на дължимата месечна издръжка. След осъждането му подс. Р. превел на два пъти по 100 лв. или общо сумата в размер на 200 лв., която покрила една месечна вноска за издръжката и частично втора. Така в периода от 02.09.2015 г. до 02.04.2017 г. подс. Р. не бил изплатил седемнадесет и частично осемнадесет месечни издръжки за непълнолетния си син в общ размер на 2 460 лв.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на следните писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Р., дадени в съдебно заседание на 22.08.2017 г., писмените доказателства, както и справката за съдимост на лицето.

За обосноваване изводите си относно съставомерните признаци на деянието на подсъдимия, съдът кредитира неговите обяснения в частта относно неплащането на издръжката, както и причините поради което същият не е изпълнил задължението си.

 

От правна страна:

Така установената фактическа обстановка налага извода, че подсъдимия Л.С.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна се доказа, че на 29.04.2013 г. е влязъл в сила съдебен акт – Решение № 15 между страните по гражданско дело № 34/2012 г. по описа на РС - ***, по силата на което подсъдимият Л.Р. е бил осъдена да плаща на малолетния си син Г.Л. Р. чрез неговата майка и законен представител К.Д.Р. месечна издръжка на основание чл. 143, ал. 2 СК в размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката. Считано от датата на влизане в сила на това решение  подсъдимият има качеството на осъден да плаща издръжка. От тази дата и до 18.08.2015 г. (а и до датата на постановяване на присъдата) подсъдимият Р. не е изпълнил нито едно от периодичните си задължения за общо 17 вноски, възлизащи на сумата от 2 040 лева. Като не е плащала издръжка за малолетния си син в посочения период, без да са били налице основания за прекратяването й, подсъдимият Л.Р. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

Отделно от това в периода от 02.09.2015 г. до 02.04.2017 г. подс. Р. не бил изплатил седемнадесет и частично осемнадесет месечни издръжки за непълнолетния си син в общ размер на 2 460 лв., което квалифицира деянието, като повторно.

От субективна страна деянието, изразяващо се в бездействие е осъществено от подсъдимия Р. при форма на вината пряк умисъл. След влизане в сила на съдебния акт по гр. дело № 34/2012 г. по описа на РС - *** е знаел, че е осъден по надлежния ред да плаща на малолетното си дете чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 120 лева. Като не е платил на свидетеля К. Д. за времето от 29.04.2013 г. до 18.08.2015 г. нито една от дължимите суми, той е съзнавал че не изпълнява това свое задължение за период от седемнадесет месеца и по този начин накърнява възможността на малолетното си дете да посреща необходимите за живота си разходи. Това не е сторил и в периода от 02.09.2015г. до 02.04.2017г. след като вече е бил осъждан за това престъпление.

 Не може да се приеме, че прекият умисъл за престъплението е изключен заради невъзможността на подсъдимия да си намери постоянна работа. Той е млад мъж в напълно работоспособна възраст и е очевидно, че единствено нежеланието му  е било пречка за него в такъв дълъг период от повече от година и половина да започне работа, която да му носи такива доходи, които да му позволяват да плаща ежемесечно ниската сума от 120 лева за детето си.

Тези обстоятелства налагат извода, че с поведението си по неплащане на издръжка Р. пряко е целял да не изпълнява задължението за наличието на което знае, и неговият син да не получава от подсъдимия парични средства.

По изложените по - горе съображения съдът намери, че Л.С.Р. е извършил престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал.1 НК за периода от 02.09.2015 г. до 02.04.2017 г., възлизащо на 17 и частично осемнадесета месечни вноски за издръжка на Галин Р. на обща стойност от 2 450 лева.

 

По наказанието:

 

За престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал.1 НК е предвидено налагането на наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“, както и обществено порицание.

В конкретния случай съдът прецени, че подходящото за Р. по вид наказание е „Лишаване от свобода“ в минимален размер от шест месеца, което с оглед на производството по реда на глава ХХVІІ от НПК бе намалено с 1/3, а именно четири месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК бе отложено с изпитателен срок от три години. Това е така, тъй като с това наказание ще му бъде предоставена възможност да работи и да осигурява средства за издръжката на детето си.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита поведението на подсъдимия, който след като е бил осъден да издържа своя син, не е сторил това, като деянието се явява повторно.

Като смекчаващи обстоятелства съдът намира изразеното съжаление за стореното, както и изтъкнатите обективни причини поради които същият не е изпълнил задължението си. Тези обстоятелства обаче съдът не намира нито за многобройни, нито за изключителни. Затова съдът счете, че следва да наложи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като определи това да бъде наказание четири месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление в кметството по местоживеене ***.

Съдът намира, че така определеното наказание ще дисциплинира подсъдимия, като ще го подпомогне във въздържането от закононарушения за в бъдеще и освен това ще му даде възможност да придобие, изгради и развие трудови навици и впоследствие да си намери постоянна работа, която да му позволява освен своите, да посреща и нуждите на детето си.

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: