МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 20 по описа на РС - Провадия, IV-ти състав за 2015 г.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) - Провадия срещу В.  И.  М., ЕГН **********, за това, че на 16/17.04.2013 г. в с. р., община Провадия, област Варна, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Ж.В.М., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /телена ограда/ и използване на МПС – лек автомобил „Исузу Тропер“ с ДР № ***и лек автомобил „Опел Астра“ с ДР № *** и технически средства – клещи и маркуч, отнел чужди движими вещи – 890 литра дизелово гориво, 60 литра фунгицид марка „FALKON 400 L“ – поставени в три кашона всеки съдържащ по 4 и 5 литрови пластмасови туби, 15 кг. хербицид марка „DERBI SUPER WG“ поставени в три кашона, 7 броя картонени кашона хербицид марка „PALAS 75W“ подобрител, всеки съдържащ по 6 малки кутии, в които има хербицид „PALAS75W“ и „DASOIL“, 30 кг. или 150 000 хиляди семена от царевица за посев марка „MT MATADO“, обработени и поставени в 3 чувала с цвят резеда, 30 кг. или 150 000 броя семена от царевица за посев марка „DKC - 5007“, обработени поставени в 3 чувала в цвят синьо, 48 кг. семена от слънчоглед за посев или 600 000 бр. семена, поставени в чували с надпис „LG“ обработени и поставени в 4 чували червени на цвят, на обща стойност 50 014,10 лева (петдесет хиляди и четиринадесет лева и десет стотинки), собственост на „БД – Агри“ ЕООД – Варна, от владението на А.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК

и срещу

Ж.  В.  М., ЕГН **********, за това, че на 16/17.04.2013 г. в с. р., община Провадия, област Варна, след предварителен сговор с В.И.М., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /телена ограда/ и използване на МПС – лек автомобил „Исузу Тропер“ с ДР № ***и лек автомобил „Опел Астра“ с ДР № *** и технически средства – клещи и маркуч отнел чужди движими вещи – 890 литра дизелово гориво, 60 литра фунгицид марка „FALKON 400 L“ – поставени в три кашона всеки съдържащ по 4 и 5 литрови пластмасови туби, 15 кг. хербицид марка „DERBI SUPER WG“ поставени в три кашона, 7 броя картонени кашона хербицид марка „PALAS75W“ подобрител всеки съдържащ по 6 малки кутии в които има хербицид „PALAS75W“ и „DASOIL“, 30 кг. или 150 000 хиляди семена от царевица за посев марка „MT MATADO“ обработени и поставени в 3 чувала с цвят резеда, 30 кг. или 150 000 броя семена от царевица за посев марка „DKC - 5007“ обработени поставени в 3 чувала в цвят синьо, 48 кг. семена от слънчоглед за посев или 600 000 бр. семена поставени в чували с надпис „LG“ обработени и поставени в 4 чували червени на цвят, на обща стойност 50 014,10 лева (петдесет хиляди и четиринадесет лева и десет стотинки), собственост на „БД-Агри“ ЕООД-Варна, от владението на А.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и не представлява маловажен случай - чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

В съдебно заседание, представителят на РП Провадия поддържа така повдигнатото обвинение, намира фактическата обстановка по делото за идентична с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, а обясненията на подсъдимия В. М. за защитна теза, целяща двамата подсъдими да бъдат оневинени. Поддържа, че обвинението се доказва от показанията на свидетелите Г., К., И. и др., събраните веществени доказателства - вещите, предмет на престъплението, техническите средства, с които е осъществено престъплението, намерените и иззети в ползвани от подсъдимите лек автомобил два броя семена от царевица и вещите, намерени и иззети от недвижим имот, собственост на наследниците на Коста Панайотов. Прокурорът сочи, че  извършената експертиза, доказва по несъмнен начин, че намерените два броя царевични семена са напълно идентични със семената за посев, представени за сравнително изследване от представителя на ощетеното юридическо лице, както и е налице идентичност между намерените семена слънчоглед за посев и представените за сравнително изследване, като идентичност се установявала и в препарата, с който са обеззаразявани тези семена. Обвинението иска от съда да признае двамата подсъдими за виновни и да им наложи наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на Ж.М., изпълнението на  което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, а на подсъдимия В.М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, което следва да бъде изтърпяно при строг режим в затвор.

Защитата на двамата подсъдими иска признаването им за невинни и оправдаването им по така повдигнатите обвинения. Защитникът твърди, че разследването в досъдебното производство срещу двамата подсъдими, е водено повърхностно, а не обективно, всестранно и пълно. Поддържа, че не са посочени данни за конкретните действия на всеки един от подсъдимите, с оглед обвинението за извършено престъпление при предварителен сговор, както и че не се установява автомобилът, управляван от подсъдимия В. М., да е оставил трасологичните следи, върху пътя, като от обясненията на този подсъдим се установявало, че последният се е придвижвал по друг път. Сочи, че е налице непълнота при събирането на доказателства, доколкото по досъдебното производство не е разпитан важен свидетел, който към инкриминираната дата е бил жив, но впоследствие е починал, както и че не е установено подсъдимия да е ползвал къщата, в която са намерени инкриминираните препарати и че намерената дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия Ж. М. не представлява годна база да се гради обвинение срещу последния. Излага твърдения за отсъствие на щета, тъй като предмета на престъплението е бил върнат.

Подсъдимият В.М. дава обяснения по  обвинението, в етапа на съдебните прения сочи, че синът му е невинен, а извършеното от него престъпление е това, че е закупил въпросното гориво от нерегламентирано за целта физическо лице, като не е откраднал гориво или препарати и семена. В дадената от съда последна дума подсъдимия В. М. иска обвинението му да бъде изменено и да бъде осъден за това деяние, което твърди, че е извършил.

Подсъдимият Ж.М. не дава обяснения по  обвинението, в етапа на съдебните прения не прави изявление, а в дадената от съда последна дума подсъдимия Ж. М. иска от съда да го признае за невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното

от фактическа страна:

Подсъдимият В.  И.  М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***/18.07.2014 г. издадена от МВР-Варна, български гражданин, основно образование, работи в областта на животновъдството, женен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Ж.  В.  М., роден на *** ***, с постоянен  адрес ***/02.09.2011 г. издадена от МВР-Варна, български гражданин, средно образование, работи като сервитьор в хотел „Калиакра“ в к.к. „Албена“, неженен,  неосъждан, с ЕГН **********.

В.И.М. ***, заедно със семейството си - съпругата Д. М., синът му - подс. Ж.В.М. и майката наподсъдимия В.М. – Ж. И. Георгиева, която живеела в същата тази къща. В същото село подсъдимият В.М. ползвал недвижим имот, собственост на свидетелите Б.К.Н. и Н.К.Б., придобит по наследствено правоприемство от баща им К. П. П., който имот представлявал дворно място с постройки – къща с избено помещение (маза) и стопански постройки и се намирал в близост до имота, в който живеел подсъдимият и семейството му. Подсъдимият В.М. бил многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер по чл. 215 и чл. 195 НК и му били налагани наказания „лишаване от свобода”, които изтърпявал в затвор. Подсъдимият Ж.М. притежавал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДР № ***.

Р.П.В., поданик на Кралство Дания, представител на ощетеното юридическо лице „БД-Агри“ ЕООД - Варна, живеел в гр. Варна и управлявал освен дружеството по - горе и „БД – Фарм“ ЕООД - Варна с предмет на дейност: изкупуване на земеделски земи, обработването им и производство на селскостопанска продукция, като „БД-Агри“ ЕООД притежавало база в с. р. , общ. Провадия, обл. Варна с управител - свидетелят А.П., също поданик на Кралство Дания, с местоживеене ***. Свидетелят П. заемал длъжността „Мениджър производство“ в „БД-Агри” ООД - Варна и ръководел дейността на дружеството в базата в с. р., общ. Провадия, обл. Варна. Базата представлявала стопански постройки и дворно място, оградени с мрежовидна телена ограда, като разполагала и с алармена система на оградата, както и нощна охрана. Няколко дни преди деянието алармената система в базата била повредена и същата била в процес на ремонт. Във връзка с дейността си „БД-Агри” ЕООД - Варна купували семена за посев и препарати за обработването им от „Агрохимикали“ ООД, гр.Добрич, като на 28.03.2013 г. закупили семена и препарати, сред които: 46 бр. чували, всеки съдържащ по 150 хиляди семена за посев от слънчоглед, марка „Лимагрейн“ (Limagrain) LG5663CL”, произход - Република Франция, обработени с препарати „Крайцер“, „Тирометоксан“, „Тирам“ и „РоялФлос партиден № F0964Z01669NZ, поставени в чували с преобладаващ червен цвят, 64 чувала, всеки съдържащ по 50 хиляди броя семена за посев от царевица „МТ MATADO с произход Унгария, обработени с препарати „Флудиаксанин“ и „Метеноксан“ с партиден № Н-2-038/0402, поставени в хартиени чували в бяло - зелен цвят, 55 чувала, всеки съдържащ по 80 хиляди броя семена за посев царевица марка „Декалб DKC-5007 с произход Румъния, обработени с препарат „MAXIM 035FS с RO2BR5451-2 IS13, поставени в хартиени чували с преобладаващ син цвят, 130 литра инсектицид за третиране на семена марка „Пикадор - 35СТ“. На територията на Област Варна „Агрохимикали“ ООД е продавало семената царевица от марката „МТ MATADO само на „БД- Агри”ЕООД-Варна. В началото на месец април 2014 г. „БД-Агри“ ЕООД закупили и 400 кашона с препарат „Палас пакет-Палас“ (Palas), „Дерби супер“ (Derbi Super), „Дасоил“ (Dasoil) и  Фалкон 400 L“ („Falkon 400 L“), както и препарат „Фалкон - 460 ЕК” (Falkon - 460 EK), закупен през месец май на 2012 г. Препаратите били оставени под навес, където се намирал селскостопански кантар в масивна постройка, в базата в с. р., обл. Варна, който навес се намирал срещу входа на базата. В дворното място имало и автопарк, където били паркирани и оставали през нощта селскостопанските машини на дружеството - трактори и товарни автомобили. В северозападния край на базата, под навес се съхранявали и други вещи - торове, семена за посев от царевица и слънчоглед в хартиени чували и селскостопански машини. Вечерта на 16.04.2013 г. срещу 17.04.2013 г., под навеса в базата се намирали 500 хартиени чувала с царевични семена от видовете „МТ MATADO“ и „DKC-5007“, както и 120 чувала със семена слънчоглед „Лима Грейн” с надпис на чувалите „LG, както и  моторни превозни средства и селскостопански машини се намирали в автопарка, резервоарите на които били заредени с дизелово гориво.

Преди инкримираната дата, двамата подсъдими постигнали съгласие, с два автомобила - марка „Исузу“, модел „Тропер“ , с ДК № В 7740 РС, собственост на А. М. А., предоставен за ползване на свидетеля И.М., който впоследствие го предоставил за ползване на подсъдимия В.М., и марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК №  ***, собственост на подсъдимия Ж.М., да се придвижат до базата на „БД Агри“ ЕООД в с. р., да проникнат в нея през телената ограда, като прережат последната с предварително подготвените и носени метални клещи без изолация на дръжките, носещи надпис PSRA160и след проникването в базата да източат с предварително подготвени маркучи и поставят в предварително подготвените и носени в автомобила „Исузу“ 29 сини пластмасови туби, гориво, намиращо се в резервоарите на тракторите и товарните автомобили в автопарка на базата, както и да отнемат намиращи се там посевни семена, препарати за растителна защита.

На 16.04.2013 г. късно вечерта двамата подсъдими тръгнали към базата, като подсъдимият В.М. носел в себе си чифт ръкавици, черен фенер с колан за закачане на главата, тип „челник“, черна плетена шапка и телефонен апарат с поставена в него и включена в режим на работа СИМ - карта за телефонен номер 359897340462, регистриран на името на Я. Ж. Ж., а подсъдимият Ж.М. носел със себе си черна плетена шапка, стигаща до шията, с изрязани отвори за очите и устата, чифт гумирани ръкавици, фенер и телефонен апарат с поставена в него и включена в режим на работа СИМ - карта за телефонен номер 359894959662, регистриран на името на подсъдимия Ж.М.. След като двамата приближили на около 250 м. телената ограда на базата в с. р., двата автомобила спрели в парцел, засят с люцерна и подходили пеш към металната ограда на базата. Използвайки клещите, описани по – горе, двамата подсъдими направили отвор, разрязвайки телената ограда в близост до навеса в северозападния ъгъл на базата на дружеството, през който отвор проникнали в стопанския двор и с помощта на описаните по - горе маркучи извлекли намиращо се в резервоарите на два трактора - „FENDI” с per. № 03215 и CASEI MAGNUM дизелово гориво, с обем от общо 890 литра, което възлизало на стойност от 2,59 лв. за литър или на обща стойност 2305,10 лв., което напълнили в приготвените за целта пластмасови туби, а последните заедно с двата използвани маркуча натоварили в автомобила, марка „Исузу“. След това двамата подсъдими отнели: 60 литра фунгицид, марка „FALKON 400 L“, който бил поставен в три кашона, всеки съдържащ по четири пластмасови туби, всяка с обем от 5 литра, всеки кашон по 20 литра или общо 60 литра, на стойност 84,50 лв. за един литър или на обща стойност 5070 лв.; 15 кг. хербицид марка „DERBI SUPER WG“ поставени в три кашона, всеки съдържащ 10 туби по 0,5 кг., на стойност 575 лв. за един  килограм или на обща стойност 8625 лв.; 7 броя картонени кашона, всеки съдържащ по 6 малки кутии хербицид марка „PALAS 75W“ с „DASOIL“ подобрител, на стойност 222 лв. за кутия или на обща стойност 9324 лв.; 150 000 семена от царевица за посев марка „MT MATADO“, обработени и поставени в 3 чувала с цвят резеда, с общо тегло от 30 кг., на стойност от 145 лв. за килограм или на обща стойност от 4350 лв.;  150 000 броя семена от царевица за посев марка „DKC - 5007“, обработени поставени в 3 чувала в цвят синьо, с общо тегло от 30 кг., на стойност от 246 лв. за килограм или на обща стойност 7380 лв. и  600 000 бр. семена от слънчоглед за посев, обработени и поставени в 4 червени на цвят чувала с надпис „LG“, с общо тегло от 48 кг., на стойност 270 лв. за един килограм или на обща стойност от 12960 лв. Общата стойност на отнетите от двамата подсъдими вещи била 50014,10 лв. Подсъдимите натоварили отнетите фунгицид, хербициди и семена за посев в автомобила „Опел“, „Астра“, като поставили чувалите, съдържащи царевица за посев, марка „MT MATADO“, в багажния отсек на автомобила „Опел“, след което хвърлили на земята използваните за отрязването на телената ограда клещи и потеглили с двата автомобила, като подсъдимият В.М., управлявал автомобила, марка „Исузу“, а подсъдимият Ж.М. – своят автомобил, марка „Опел“.  Докато били в района на местопроизшествието мобилните телефони на двамата подсъдими регистрирали повиквания от клетка на мобилната електронна съобщителна мрежа Village Roiak BTC RRTS, situated east of Dalgopol town, near to main road Dylgopol- Provadia”, в обхвата на която се намирало с. р., общ. Провадия. Двата автомобила, управлявани от подсъдимите, първо потеглили в посока северозапад, а  след това направили завой в посока югозапад, като през това време се движели върху насаждения от люцерна. След около 400 м. двата автомобила се разделили, като единият автомобил продължил към кръстовището за селата р., К. и Н., а другият автомобил продължил в посока надясно, навлязъл в нива и и излязъл на пътя за село Н.. Малко по – късно, след като се включил в пътя, водещ до с. Н., задната гума на автомобила, управляван от подсъдимия В.М. се спукала и последния продължил да управлява автомобила, като след износването на спуканата гума, джантата, върху която била поставена гумата влязла в контакт с асфалтовата настилка и започнала да оставя следи върху последната. Подсъдимия В.М. продължил да управлява автомобила до село Н., а от там към село К.. Управляваният от подсъдимия В.М. автомобил издавал звук от съприкосновението на металната джанта с асфалтовата настилка и при преминаването покрай базата на „ОВЕЧ АГРО” ЕООД  в с. Н. автомобилът бил забелязан от свидетеля В.К., който бил нощен пазач на базата, който чул шума, издаван от минаващия автомобил, управляван от М. и излязъл навън за да види какво се случва и видял двата преминаващи автомобила, управлявани от подсъдимите. Последните продължили с автомобилите към село К. и от там към село М., като преди селото завили надясно по черен път, водещ през местността „Боаза“ към селата М. и Н., след което продължили и минали през село М. и от там - по черен път, след стопанския двор на селото продължили към село К., преминали през железопътен прелез и след това излезли на пътя между К. и гр. Н. п.. Там подсъдимият Ж.М. продължил с управлявания от него автомобил за с. Р.В., обл. Варна, където в избеното помещение на изоставена къща, собственост на свидетеля Б.К.Н. и нейната сестра Н.К.Б. прибрал инкриминираните вещи, отнети от базата в с. р., общ. Провадия, които се намирали в автомобила „Опел - Астра“. В момент между натоварването на отнетите вещи от базата в с. р. и тяхното разтоварване в избеното помещение в с. Р.В., подсъдимият Ж.М. оставил следа от своя ляв палец върху единия от седемте кашона, съдържащ 6 малки кутии хербицид марка „PALAS“, докато пренасял последния. След разтоварването на  отнетите вещи, в багажния отсек на автомобила на подсъдимия Ж.М. останали два броя семена царевица за посев, марка „MT MATADO“. След като разтоварил вещите, подсъдимият Ж.М. провел телефонен разговор с баща си и отново с автомобила си отпътувал за село С. К., където се срещнал със свидетеля И.М. и получил от него част за автомобил, наречена главина и два броя гуми, поставил ги в багажния отсек на автомобила си и заедно с М. отишли до промишлената зона на гр. Н. п., където преди това подсъдимия В.М. стигнал и потърсил помощ за ремонт на задното дясно колело на автомобила си, като посетил пункт за изкупуване на метални отпадъци със закупчик – свидетелят М.А.С. и закупил джанта, тъй като джантата на автомобила „Исузу“ била повредена от движението без гума. На място свидетелите А.Д.П. и З.С.А. започнали смяна на повредената джанта на автомобила „Исузу“.

Докато се придвижвал в района на с. К., гр. К. и гр. Н. п., телефонът на подсъдимия В.М. регистрирал повиквания от клетка на мобилната електронна съобщителна мрежа, обслужваща района на с. К., гр. К. и гр. Н. п., а при придвижването на подсъдимия Ж.М. ***, телефонът на последния регистрирал повиквания от клетка на мобилната електронна съобщителна мрежаVillage of General Kolevo, EKATTE14670, property №024027, country side „Hachtarlaka (Valchidol)“ и Place Tepeto 000239 State property Vetrino,обслужващи района в който се намира и с.Р.В., обл.Варна.

Малко по – късно двамата подсъдими и свидетелят М. били задържани от пристигналите органи на МВР, тъй като междувременно в дежурната част на РУ на МВР-Провадия бил получен сигнал от А.П. за извършената кражба и след това органите на МВР пристъпили към извършване на оперативно – издирвателни действия, насочени към разкриване извършителите, при които свидетелите С.Г. и Н.К., служители на МВР, посетили базата и след извършените огледи на място и по пътя, по който свидетелите приели, че са се оттегляли извършителите, с оглед намерените следи, поискали съдействие от колегите си от РУ на МВР - гр. Н.П., тъй като следвало да навлязат в район, обслужван от Районно управление, гр. Н.П.. Заедно с колегата си В.Б.В. свидетелите Г. и К.  продължили по следата, оставена от джантата на управлявания от подсъдимия В.М. автомобил и след разговор със свидетеля Д. И., който същата сутрин видял управлявания от подсъдимия В.М. автомобил, движещ се в посока от К. за гр. Н.П., продължили да следват оставената от автомобила, марка „Исузу“ следа и стигнали до пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, където по това време се намирали подсъдимите, заедно със свидетеля М. и двата автомобила, марка „Исузу“ и „Опел“. Подсъдимите и свидетелят били задържани и обискирани по реда на ЗМВР. С разписки от 18.04.2013 г. и 28.06.2013 г. инкриминираните вещи, отнети от базата на „БД Агри“ ЕООД-Варна на 16/17.04.2013 г. били върнати на свидетелят П.А.. С разписка от 06.11.2013 г. лекият автомобил, управляван от подсъдимия В.М., марка „Исузу“, модел „Тропер“ бил върнат на собственика му по регистрационен талон А. М. А., а автомобилът „Опел“, модел „Астра“ бил върнат на подсъдимия Ж.В.М.. При задържането на подсъдимия В.М. от органите на МВР, от М. бил намерен и иззет носеният телефонен апарат с поставена в него и включена в режим на работа СИМ карта за телефонен номер 359897340462, регистриран на името на Я. Ж. Ж.. Описаните телефонен апарат и СИМ карта били предадени на органите от ОСИН Варна, Сектор „Арести“, при постъпването на подсъдимия В.М. в ареста и впоследствие предадени на орган на досъдебното производство, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 17.05.2013 г. (стр. 306 от делото).

С влязла в сила на 02.03.2003 г. присъда на РС Провадия по н.о.х.д. № 686/2002 г. по описа на съда, подсъдимият В.М. бил признат за виновен за извършено на 09/10.05.2002 г. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което следвало да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.

С протоколно определение от 10.07.2003 г. г. по н.о.х.д. № 629/2002 г. по описа на РС Н.П., влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение по реда на Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият В.М. се е признал за виновен за извършено на 07.05.1997 г. престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и приел да му бъде наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.

С влязла в сила на 06.07.2004 г. присъда на РС Тервел по н.о.х.д. № 61/2004 г. по описа на съда, подсъдимият В.М. бил признат за виновен за извършено на 28.04.1997 г. престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца, което следвало да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим. По реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия било определено най – тежкото наказание между наложените по н.о.х.д. № 686/2002 г. по описа РС Провадия и по н.о.х.д. № 61/2004 г. по описа на РС Тервел наказания – лишаване от свобода за срок от 3 години при строг режим.

С протоколно определение от 24.11.2004 г. по н.о.х.д. № 466/2004 г. по описа на РС Провадия, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение по реда на Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият В.М. се е признал за виновен за извършено на 22/23.08.1994 г.  г. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1, НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години 8 месеца и 3 дни при първоначален общ режим. По реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия било определено най – тежкото наказание между наложените по н.о.х.д. № 466/2004 г. по описа на РС Провадия и н.о.х.д. № 686/2002 г. по описа РС Провадия наказания – лишаване от свобода за срок от 3 години 8 месеца и 3 дни при първоначален общ режим. По реда на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 НК съдът приспаднал изцяло изтърпяното наказание  по н.о.х.д. № 686/2002 г. по описа РС Провадия и времето, през което подсъдимият е бил задържан в периода от 26.07.1995 г.  до 29.03.1996 г.

С протоколно определение от 01.07.2005 г. по н.о.х.д. № 350/2005 г. по описа на РС Добрич, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение по реда на Глава двадесет и девета на НПК, по силата на което подсъдимият В.М. се е признал за виновен за извършено за периода от 02.09.1990 г. до 21.03.1991 г. престъпление по чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1, НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година 1 месец при първоначален строг режим.

С влязла в сила на 15.03.2006 г. присъда на РС Провадия по н.о.х.д. № 484/2004 г. по описа на съда, подсъдимият В.М. бил признат за виновен за извършено на 04/05.01.2002 г. престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което следвало да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим. По реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия било определено най – тежкото наказание между наложените по н.о.х.д. № 466/2004 г. по описа РС Провадия и по н.о.х.д. № 350/2005 г. по описа на РС Добрич наказания – лишаване от свобода за срок от 3 години 8 месеца и 3 дни при първоначален общ режим.

С влязла в сила на 26.04.2007 г. присъда на РС Шумен по н.о.х.д. № 1629/2006 г. по описа на съда, подсъдимият В.М. бил признат за виновен за извършено на 20.01.2002 г. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца, което следвало да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.

С влязла в сила на 19.06.2007 г. присъда на РС Н.П. по н.о.х.д. № 565/2005 г. по описа на съда, подсъдимият В.М. бил признат за виновен за извършено на 30.10/01.11.1997 г. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 197, т. 4 НК и му било наложено наказание глоба в размер на 900 лв.

По реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия било определено най – тежкото наказание между наложените по н.о.х.д. 686/2002 г. на РС Провадия, н.о.х.д. № 61/2004 г. на РС Н.П., н.о.х.д. № 466/2004 г. на РС Провадия и по н.о.х.д. № 350/2005 г. на РС Добрич, н.о.х.д. № 484/2004 г. на РС Провадия и н.о.х.д. № 1629/2006 г. на РС Шумен наказания – лишаване от свобода за срок от 3 години 8 месеца и 3 дни при първоначален общ режим, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 1000 лв.

С влязла в сила на 27.02.2017 г. присъда на РС Тервел по н.о.х.д. № 139/2016 г. по описа на съда, подсъдимият В.М. бил признат за виновен за извършено на 07.03.2016 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.

На 28.09.2004 г.  подсъдимият М. е освободен от затвора, след изтърпяване на наказанието по осъжданията по н.о.х.д. № 686/2002 г. на РС Провадия, н.о.х.д. № 61/2004 г. на РС Тервел.   На  25.11.2005 г. подсъдимият М. отново е постъпил в затвора в гр. Варна като подсъдим по н.о.х.д. № 484/2004 г. на РС Провадия и е бил освободен на 10.03.2006 г. с изменена мярка „подписка“. Следващото постъпване на подсъдимия В.М. в затвора е било на 28.05.2009 г. за изтърпяване на наказание по постановена присъда на РС Добрич по н.о.х.д. № 2804/2009 г., като подсъдимият е бил освободен от  затвора на 23.11.2011 г., тъй като присъдата е била отменена по реда на възобновяването с решение № 191/13.09.2011 г. на ВКС и след възобновяването подсъдимият е бил изцяло оправдан с присъда по в.н.о.х.д. № 473/2011 г. на ОС Добрич, потвърдена с решение № 164/05.04.2012 г. на ВКС.

С решение от 05.04.2013 г. по н.а.х.д. № 24/2013 г. на РС Тервел, влязло в  сила на 08.05.2013 г., подсъдимият Ж.М. бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК за извършено на 06.02.2013 г. престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2, пр. 3 НК.

 

По доказателствата:

Изложените по – горе факти се установяват от анализа поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал – гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия В.М., дадени в открито съдебно заседание на 27.09.2017 г. и прочетените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. чал. 1, т. 3 НПК обяснения на този подсъдим, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, свидетелски показания  на: Р.П.В., дадени пред орган на досъдебното производство на 24.04.2013 г., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК в открито съдебно заседание на 02.12.2016 г., П.А. (А.П.), дадени пред орган на досъдебното производство на 18.04.2013 г., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК в открито съдебно заседание на 02.12.2016 г., И.И.И., дадени в открито съдебно заседание на 02.12.2016 г., както и прочетените по реда на чл. чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 21.05.2013 г., М.А.С., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г. А.Д.П., дадени в открито съдебно заседание на 31.08.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г., З.С.А., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г., С.А.Г., дадени в открито съдебно заседание на 31.08.2015 г., Н.К.К., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 18.04.2013 г., В.Б.В., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 18.04.2013 г., Д. М.И., дадени в открито съдебно заседание 01.02.2016 г., В.С.К., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и  прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г., С.Н.Н., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и  прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г., Ж.Х.Х., дадени пред настоящия съдебен състав на 02.09.2016 г., И.С.М., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 18.04.2013 г., Б.К.Н., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г., Д.Ж. М., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г.; писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 17.04.2013 г. (09:30-10:25 ч.) и приложения към него фотоалбум (стр. 36-40), протокол за оглед на местопроизшествие от 17.04.2013 г. (14:00-14:30 ч.) и приложения към него фотоалбум (стр. 42-47),  протокол за оглед на местопроизшествие от 17.04.2013 г. (14:35-15:00 ч.) и приложения към него фотоалбум (стр. 49-53), протокол за оглед на местопроизшествие от 17.04.2013 г. (17:35-18:15 ч.) и приложения към него фотоалбум (стр. 55-60), протокол за претърсване и изземване от 17.04.2013 г. (19:15 – 20:05 ч.) и приложения към него фотоалбум (стр. 64-72), протокол за претърсване и изземване от 17.04.2013 г. (19:15 – 20:05 ч.) и приложения към него фотоалбум (стр. 77-91), протокол от 18.04.2013 г., за вземане на образци от течност за сравнително изследване, от три обекта (веществени доказателства, иззети при претърсване на 18.04.2013 г.), протокол от 17.04.2013 г., за вземане на образци от течност за сравнително изследване, от резервоар на колесен трактор, марка „CASE“, протокол от 17.04.2013 г., за вземане на образци от течност за сравнително изследване, от резервоар на колесен трактор, марка „FENDI“, протокол от 17.04.2013 г., за вземане на образци от течност за сравнително изследване, от резервоар на колесен трактор, марка „JOHN DEERE“, протокол от 17.04.2013 г., за вземане на образци от течност за сравнително изследване, от резервоар на камион, марка „MAN“, протокол от 18.04.2013 г. за вземане от база в с. р., стопанисвана от „БД АГРИ“ ЕООД, гр. Варна, от резидави хартиени чували с надпис „MT MATADO“,  на семена за посев от царевица, за сравнително изследване, протокол от 18.04.2013 г. за вземане от база в с. р., стопанисвана от „БД АГРИ“ ЕООД, гр. Варна, от сини хартиени чували с надпис „DKC-5007“,  на семена за посев от царевица, за сравнително изследване, протокол от 18.04.2013 г. за вземане от база в с. р., стопанисвана от „БД АГРИ“ ЕООД, гр. Варна, от червени хартиени чували с надпис „LG“, на семена за посев от слънчоглед, за сравнително изследване, протокол от 18.04.2013 г. за вземане от червен чувал с надпис „LG“ (веществено доказателство с № 19 от протокол за претърсване и изземване от 18.04.2013 г.) на семена за посев от слънчоглед, за сравнително изследване,  протокол от 18.04.2013 г. за вземане от резидав чувал с надпис „MT MATADO“ (веществено доказателство с № 16 от протокол за претърсване и изземване от 18.04.2013 г.) на семена за посев от царевица, за сравнително изследване, протокол за оглед на веществени доказателства от 13.08.2014 г. (стр. 511-519 от делото); писмени доказателствени средства (други документи) - справки за съдимост на двамата подсъдими, протокол за доброволно предаване от 17.05.2013 г. на вещи, открити у подсъдимия В.М. в ОСИН Варана, Сектор „Арести“ с постъпването му там; писмени доказателства: протокол за обиск на подсъдимия В.М. от 18.04.2013 г. при постъпване в арест на ОСИН Варна, заповеди за задържане и протоколи за обиск по реда на ЗМВР, писмо от ГДИН за изтърпени от подсъдимия В.М. наказания лишаване от свобода,  писма от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги („Мобилтел“ ЕАД, „Българска Телекомуникационна компания“ АД и „Космо България Мобайл“ ЕАД) и приложените към тях данни за повикванията, свързани с използваните от двамата подсъдими мобилни телефони в инкриминирания период, регистрирани, от клетки на мобилната електронна съобщителна мрежа, покриваща района на местопрестъплението, разписка от 18.04.2013 г. между орган на ДП и свидетеля П.А., разписка от 28.06.2013 г. между орган на ДП и свидетеля Р.П.В., разписка от 06.11.2013 г. между орган на ДП и А. М. А. за връщане на лек автомобил, марка „Исузу“, модел „Тропер“, с рег. № В 7740 РС, разписка от 15.11.2013 г. между орган на ДП и подсъдимия Ж.М. за връщане на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***; заключенията на вещите лица по назначените, изготвени и приети в досъдебното производство агротехническа експертиза, оценителна експертиза и дактилоскопна експертиза, ведно с приложените към нея картон за намерени дактилоскопни следи, експертна справка и становище на вещото лице, както и от прочетената по реда на чл. 283 НПК химическа експертиза и приложените към нея протоколи от изпитване.

Съдът внимателно изследва обясненията на подсъдимия В. М., дадени в съдебно заседание и тези, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, като взе предвид, че същите освен средство за защита могат да бъдат и средство за изясняване на релевантни по делото факти. Обясненията на подсъдимия в частта им, отнасяща се до обстоятелствата по управлението на автомобила, марка „Исузу“ във вечерта на 16.04.2013 г. и утрото на 17.04.2013 г., намиращите се в този автомобил туби, пълни с дизелово гориво, спукването на задната дясна гума на автомобила и продължаване управлението на последния и пристигането му на мястото, на което впоследствие е задържан от органите на МВР. В останалата част обясненията на подсъдимия, настоящият състав намира за средство за защита. Това е така, защото тези обяснения стоят изолирано и не кореспондират с обективните находки по делото, от които съдът прави извод за местонахождението и движението на подсъдимия в инкриминирания период -  данни за трафика, предоставен от операторите на електронни съобщителни мрежи и идентичността на дизелово гориво, натоварено в автомобила с дизеловото гориво, намиращо се в резервоарите на автомобилите, паркирани в базата в с. р., както и идентичността на установените при претърсването на избеното помещение, намиращо се в близост до къщата на подсъдимия в с. Р.В. препарати за растителна защита и семена за посев с отнетите същата вечер от базата в с. р. вещи. Установяването на последните, опровергава версията на подсъдимия за това, че е отишъл същата вечер само за да придобие дизелово гориво от посоченото лице, починало преди съдебното производство по делото.

От показанията на свидетелите Р.П.В., П.А. и И.И.И. се установяват обстоятелствата по изпълняваните от тях длъжности и по стопанисваната от ощетеното юридическо лице база, придобитите и намиращи се в базата препарати за растителна защита (хебрицид и фунгицид), царевица и слънчоглед за посев, наличието на заредено дизелово гориво в автомобилите, паркирани в базата. Показанията на свидетеля И. допринасят за изясняване и на обстоятелствата, свързани със спецификите на част от инкриминираните вещи и тяхната доставка до ощетеното юридическо лице, както и обстоятелството, че на територията на Област Варна „Агрохимикали“ ООД е продавало семената царевица от марката „МТ MATADO единствено на ощетеното юридическо лице, което изключва версията на подсъдимия В.М. да е закупил семената царевица за посев, две от които са открити в автомобила „Опел Астра“ от неизвестно лице на пазара.

Свидетелските показания на С.А.Г.,  Н.К.К., В.Б.В. и Диан М.И. допринасят за изясняване на обстоятелствата по получаване на сигнала за извършеното престъпление и извършените оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване отнетите вещи и посоката, в която са се оттеглили извършителите, в това число и извършени беседи със свидетеля С.Н.Н. и свидетеля В.С.К., оказаното съдействие от свидетеля В.Б.В. на свидетелите Г. и К., преминаването на подсъдимия В.М. с управлявания от него автомобил в посока гр. К. – Н.П., възприетия от свидетеля И. необичаен наклон на управлявания от подсъдимия В. М. автомобил, оставената върху пътното платно следа и проведените разговори между свидетелите Г. и И., установяване на подсъдимите до автомобилите „Исузу“ и „Опел“, наличния товар в двата автомобила, както и извършеното претърсване в дома на подсъдимите и извършеното претърсване в избено помещение на необитаема къща и намерените препарати за растителна защита и семена за посев. От показанията на свидетелите С.Н.Н., се установяват обстоятелствата относно намиращите се в базата в с. р. вещи, установеното разрязване на телената ограда и повреждането на заключващ катинар, наличните следи върху тревната площ, в посока към пътя и възприетите липси на вещи. Показанията на В.С.К., допринасят за изясняването на обстоятелствата по възприетите два автомобила, преминали покрай базата на „ОВЕЧ АГРО” ЕООД, с. Н. и шумът, който се е носел при преминаване на по – големия автомобил. Съдът констатира, че показанията на този свидетел, дадени в съдебното следствие противоречат с дадените пред орган на досъдебното производство показания, като в показанията си в досъдебното производство свидетелят сочи, че непосредствено е възприел автомобил, тип „джип“, а в съдебното следствие посочва, че автомобилът е тип „бус“, поради което настоящата инстанция намира, че следва да цени показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство, доколкото от една страна споменът за непосредствените възприятия на свидетеля към момента, в който е разпитан по досъдебното производство е бил по – пресен и същевременно при извършването на издирвателните мероприятия свидетелите - служители на МВР са следвали именно следите, оставени от задната дясна джанта на управлявания от подсъдимия В.М. автомобил, които са били оставени по същия път, по който свидетелят К. е възприел движещите се два автомобила в утрото на 17.04.2013 г. Свидетелските показания на свидетелите М.А.С., А.Д.П. и З.С.А. допринасят за изясняване обстоятелствата по пристигането на подсъдимия В.М. с повредения в областта на дясно задно колело автомобил, отстраняването на старата джанта, монтиране на нова такава, поставяне на гума и идването на органите на МВР и установяване на дизеловото гориво в автомобила. От показанията на свидетеля И.С.М. съдът извлича данни за обстоятелствата по предоставяне на автомобила „Исузу“ за ползване на подсъдимия В.М., комуникацията с двамата подсъдими на 17.04.2013 г., разговорът с подсъдимия В.М., във връзка с възникналата повреда на автомобила „Исузу“, обаждането до свидетеля З.А., вземането на частта, необходима за ремонта на автомобила, заедно с двете гуми и пътуването заедно с подсъдимия Ж.М. до мястото, на което се е намирал подсъдимия В.М., срещата с тях, възприемането на натоварените в автомобила, марка „Исузу“ туби и задържането им от полицията. 

Свидетелските показания на Д.Ж. М., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.04.2013 г. подпомагат съда при изграждане на фактическите изводи обстоятелствата относно мястото, където живеят двамата подсъдими, притежаваните имоти в с. Р.В., намирането на част от инкриминираните вещи в избеното помещение на имота и обстоятелството, че свидетелят М. и подсъдимия В.М. ***, че къщата, в избеното помещение на която впоследствие са намерени част от отнетите от базата вещи е тяхна. Съдът взе предвид, че свидетелят М. е съпруга на подсъдимия В. М. и майка на подсъдимия Ж. М. и е напълно възможно да бъде заинтересована от резултата на делото. Затова съдът след като съпостави и анализира показанията на този свидетел намира, че следва да кредитира същите в частта отнасяща се до установените вещи в избеното помещение на къщата, както и обстоятелството, че свидетелят Минкова и подсъдимия В. М. са твърдели в селото, че тази къща е тяхна. От показанията на Б.К.Н. се установяват обстоятелствата, че правото на собственост върху къщата, в избеното помещение на която са установени част от отнетите предмети е придобито от свидетеля и нейната сестра Н.К.Б., по силата на наследствено правоприемство от техния баща.

Свидетелските показания на Ю.Р.Х. и Ж.Х.Х., родители на починалия Д. Ж. Х. също не разколебават изводите на съда за осъществилите се а 16/17.04.2013 г. факти, изложени по - горе, като настоящата инстанция приема, че действително е възможно Д.Ж. Х. да е работил за подсъдимия В.М. и да е придобивал и съхранявал в пластмасови туби дизелово гориво, което е продавал на подсъдимия В.М., но с оглед установената идентичност на дизеловото гориво, поставено в туби, намиращи се в автомобила, управляван от подсъдимия В. М. с дизеловото гориво, с което са били заредени резервоарите на тракторите в инкриминираната вечер, присъствието на подсъдимия В.М. на местопрестъплението, намиращите се в управлявания автомобил маркучи, използваните пътища за оттегляне от местопрестъплението, предпоставят за съда извод, че извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него е доказано по несъмнен начин. Показанията на свидетеля Х. в частта относно обстоятелствата за срещата със своя син в утрото на 17.04.2013 г. пред къщата, в избеното помещение на която впоследствие са открити част от отнетите вещи, също не разколебават изводите на съда, че двамата подсъдими са извършили престъплението, доколкото в тази къща са открити отнетите няколко часа по – рано вещи, ведно със следа от палец на подсъдимия Ж.М., а от друга страна не може да бъде изключена възможността в изпълнението на престъплението да е участвало и друго лице, освен двамата подсъдими, участието на които е несъмнено доказано. От показанията на Х. *** действително е било известно, че къщата, в чието избено помещение са открити част от отнетите вещи е собственост на подсъдимия В.М., което се потвърждава и от показанията на неговата съпруга – свидетеля Минкова.

Съдът не кредитира показанията на П.Р.И., братовчед на подсъдимия В.М., дадени в открито съдебно заседание на 19.11.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство на 17.06.2013 г., доколкото от една страна от показанията на този свидетел са лишени от конкретика - закупуване от подсъдимия В. М. на семена от царевица и слънчоглед от неизвестно лице пазар в с. В. д., през неустановена дата през април на 2013 г., като единственото конкретно обстоятелство в тези показания е автомобилът, с който свидетелят и подсъдимия са пътували. Настоящият съдебен състав взе предвид, че свидетелят П.И. е роднина на подсъдимия В. М. и като такъв би могъл да бъде заинтересован от изхода на делото, поради което анализира  и съпостави показанията му  с останалите доказателства по делото и намира, че няма как закупените семена царевица да са от същия сорт и вид и да са третирани със същите препарати, като намерените в багажния отсек на управлявания от подсъдимия Ж.М. автомобил, доколкото дружеството, което е предлагало на пазара тези семена е продавало от същите само на ощетеното юридическо лице, а не и на други лица, което се установява от показанията на свидетеля И.И., а поради отсъствието на възприятия у свидетеля от кое точно лице са закупени семената, отсъствието на документ, съставен при тяхното закупуване/документ за произход на последните, а и с оглед заключенията на вещите лица по агротехнческата експертиза и дактилоскопната експертизи, намира за установено несъмнено, че намерените в багажника на автомобила, марка „Опел“ семена са част от отнетите в утрото на 17.04.2013 г., от базата на ощетеното юридическо лице и впоследствие транспортирани и разтоварени в избеното помещение, използвано от подсъдимите.

Показанията на останалите разпитани на съдебното следствие свидетели не допринасят за изясняване на факти, спадащи към предмета на доказване по настоящото дело и затова съдът не взема предвид техните показания при изграждането на фактическите си изводи.

За стойността на отнетите вещи съдът кредитира заключението на съдебно – оценителната експертиза като пълно и компетентно изготвено. Съдът приема за пълно, ясно и обосновано заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство химическа експертиза, поради което въз основа на това заключение изгражда фактическите си изводи относно характеристиките на течността, намираща се в иззетите от местопроизшествието сини туби и съответствието на тази течност по химичен състав с течността, иззета като сравнителни образци от моторните превозни средства, намиращи се в базата в с. р., стопанисвана от ощетеното юридическо лице. Вещото лице е починало в хода на производството и затова не е разпитано непосредствено от настоящият съдебен състав. От заключението на вещото лице по агротехническата експертиза съдът установява идентичността по морфологични белези и препарати, с които са третирани на семената от царевица, иззети при претърсванията на багажен отсек на автомобила „Опел“, собствен на подсъдимия Ж.М. и избено помещение на къща в с. Р.В. с предоставените образци за равнително изследване семена за посев от царевица, както и идентичността на иззетите при извършеното претърсване в избеното помещение по - горе на семена за посев от слънчоглед и царевица с иззетите за сравнително изследване семена за посев от слънчоглед и царевица от базата на ощетеното юридическо лице в с. р., също по морфологични белези и препарати, с които семената са третирани, както и идентичността между партидите, отразени на етикети на чувалите и иззетите като веществено доказателство чували, съдържащи семената за посев по – горе, с намиращите се в базата на ощетеното юридическо лице чували.

От писмата на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги („Мобилтел“ ЕАД, „Българска Телекомуникационна компания“ АД и „Космо България Мобайл“ ЕАД) и приложените към тях данни, както и от протокола за оглед на веществени доказателства съдът извлича данни за повикванията, свързани с използваните от двамата подсъдими мобилни телефони в инкриминирания период, регистрирани, от клетки на мобилната електронна съобщителна мрежа, тяхното местонахождение и покритие върху района на местопрестъплението и района, през който двамата подсъдими са се оттеглили след извършването му. От приложените протокол за обиск и протокол за доброволно предаване се установява телефонния апарат с поставената в него СИМ карта, ползван от подсъдимия В.М..

Останалите събрани писмени доказателства, по отношение съдебното минало на подсъдимите съдът кредитира изцяло, като намира, че същите са единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

От изложеното съдът намира, че местонахождението и поведението на двамата подсъдими през икриминираното в обвинителния акт време се установява по категоричен начин от фактите, че същата нощ, от базата на „БД Агри“ ЕООД са отнети конкретни вещи, а по това време подсъдимите са се намирали в района на местопрестъплението, което се удостоверява от данните, предоставени от операторите на електронни съобщителни мрежи, подсъдимият В.М. е установен с автомобил, в който са се намирали туби, дизелово гориво и два маркуча, което гориво е било идентично с отнетото същата нощ дизелово гориво, намиращо се в резервоарите на автомобилите, паркирани в базата по - горе, както и че останалата част от инкриминираните вещи, отнети същата нощ, впоследствие са били установени в автомобила на подсъдимия Ж.М. и в избено помещение на къща, използвана от подсъдимия В.М., като върху кашон, намиращ се в това помещение е била намерена следа от левия палец на подсъдимия Ж.М.. Ето защо съдът намира за доказано по несъмнен начин извършеното деяние и участието на двамата подсъдими в него.

 

От пр. страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимите В.И.М. и Ж.В.М. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК,

От обективна страна, двамата подсъдими, в изпълнение на предварително взетото решение са отнели чужди движими вещи собственост на „БД Агри“ ЕООД Варна, от владението на А.П., без негово съгласие. Двамата подсъдими са прекъснали фактическата власт на досегашния владелец - свидетелят А.П. върху горепосочените вещи и са установили своя фактическа власт върху същите. Доколкото по делото не се установи валидно правно основание, въз основа на което подсъдимите да имат право да упражняват фактическа власт върху инкриминираните вещи, то всяка от тях е била „чужда“ по отношение на подсъдимите и държането на тази вещ не им се е следвало. Обективно, владелецът на същата – свидетелят А.П. също не е дал съгласие за упражняване на фактическа власт върху вещта, от страна на подсъдимите. Следователно, прекъсването на досегашната фактическа власт върху инкриминираната вещ е извършено не на законно основание и поради това – противозаконно. Използваните МПС са били предназначени за придвижване до местопрестъплението, натоварване на вещите – предмет на престъплението и оттегляне от мястото. Това, от своя страна, дава основание на настоящата инстанция да приеме, че от обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство на т. 4 , пр. 1 от чл. 195, ал. 1 НК.

Съдът приема, че деянието на подсъдимите безспорно е било осъществено чрез използване на техническо средство, доколкото използваните клещи обективно притежават функция да подпомогнат подсъдимите сравнително бързо да нарушат целостта на оградата чрез срязването й, което да им осигури достъп до предмета на престъплението, доколкото е общоизвестно, че клещите представляват ръчни инструменти, изпълняващи функции за развиване, захващане и рязане, като последната функция дава възможност клещите да бъдат използвани и като пособие за рязане на тънки метални нишки, от които в случая е била изградена оградата. Обективно използвания маркуч улеснява подсъдимите да транспортират в предварително подготвените туби извлеченото от резервоарите на паркираните превозни средства дизелово гориво, поради което съдът намира, че използваните от подсъдимите клещи и маркуч, в случая представляват техническо средство (арг. и от мотивите на т. 4 от ТР № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК). Затова и настоящият съдебен състав намира, че престъплението на подсъдимите е извършено чрез използване на техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 НК. За извършването на кражбата подсъдимите са разрушили преграда, здраво направена за защита на складовата база, доколкото по делото се установява, че телената ограда, ограничаваща достъпа до базата, е била с нарушена цялост.

Съдът приема, че деянието на подсъдимите не представлява маловажен случай. За последното съдът извлича данни от начина на извършване на престъплението, използваните технически средства и МПС, характерът и предназначението на вещите, както и тяхната стойност.

След вземането на решение за извършването на престъплението и преди извършването на последното, двамата подсъдими са постигнали съгласие по конкретните вещи, които е следвало да бъдат отнети, както и мястото, където ще реализират отнемането. Предварително съгласие е било постигнато и по отношение начина на придвижване до местопрестъплението, средствата, които ще се използват за отнемане, товарене и транспортиране на вещите, както и начинът, по който ще се осъществи отнемането. Предварително взетото решение да отидат до базата на ощетеното юридическо лице и да отнемат намиращи се там вещи се извлича от поведението на двамата подсъдими, изразяващо се в предварително осигуряване на средства за придвижване до местопрестъплението, транспортиране на отнетите вещи и отдалечаване от местопрестъплението, както и предварително осигуряване на средства и начини, които да улеснят достъпа на подсъдимите до вещите, чрез елиминиране на преградата, която ги пази от външен достъп, както и средства, които да улеснят отнемането, като транспортират в предварително подготвените туби извлеченото от резервоарите на паркираните превозни средства дизелово гориво. Изложеното по – горе, налага за съда извод, че установеното поведение и на двамата подсъдими изцяло се покрива от квалифициращите признаци на предварителния сговор по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.

Стойността на вещите надхвърля с над 161 пъти минималната към 16/17.04.2013 г. работна заплата, поради което съдът, като съобрази повдигнатото от прокурора обвинение,  намира че кражбата е в големи размери, доколкото паричната равностойност на предмета на престъплението надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата (ТР № 1/30.10.1998 г. на ВКС, ОСНК ).

Към момента на извършване на деянието, спрямо подсъдимия В.М. е била налице отрицателната предпоставка за квалифициране деятелността му като извършена в условията на опасен рецидив, доколкото отразения в чл. 30, ал. 1 НК 5-годишен срок, изключващ прилагането на правилата за опасния рецидив и бил изтекъл, а престоят на подсъдимия в затвора за периода от 28.05.2009 г. до 23.11.2011 г. е бил свързан с изпълнение на мярка за неотклонение и наказание по влязла в сила присъда, която присъда впоследствие е била отменена и подсъдимият – оправдан. Затова и престоят на подсъдимия в затвор за горния период не представлява изтърпяване на наказание и разпоредбата на чл. 30, ал. 1 НК по отношение на горния престой е неприложима, респ. деянието на подсъдимия М. не е извършено в условията на опасен рецидив, поради което съдът призна подсъдимия В.М. за невинен в това да е извършил престъплението по-горе при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл. Двамата са съзнавали обществената опасност на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и пряко са ги целели. В съзнанието и на двамата е имало оформени представи, че отнетите предмети представляват вещи със стойност, върху които те не могат да упражняват никакви права, както и че по начина, по който въздействат върху тези вещи се прекъсва фактическата власт на лицето, което ги владее, без да има за това получено съгласие от негова страна. Съдът намира за безспорно установено и типичното, за този вид престъпление, намерение - да бъдат присвоени противозаконно чужди движими вещи. Събраният доказателствен материал по делото налага извод, че умисълът на двамата подсъдими е обхващал и квалифициращите престъплението обстоятелства. По изложените съображения съдът призна двамата подсъдими за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Като подбуди за извършване на престъплението, съдът установи формиран у подсъдимите стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен начин, предизвикан при подсъдимия Ж. М. от отрицателното влияние върху възпитанието му от неговия баща - подсъдимият В. М., допринесло за липса на изградена у Ж.М. ценностна система в социален аспект. Наличните у подсъдимия М. подбуди за извършване на престъплението, съдът установи освен от трайно формирания правен нихилизъм, съчетан със стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен начин и от личностните характеристики на подсъдимия, изводими от историята на неговата съдимост, отразена в справката за съдимост.

 

По вида и размера на наложеното  наказание:

Съдът намира обществената опасност на деянието за по – висока от обичайната, като този извод се основава на стойността на предмета на престъплението и обстоятелството, че последното е извършено при наличие на множество квалифициращи обстоятелства. Обществената опасност на подсъдимия Ж.М. не надхвърля обичайната на извършителите на квалифицирани кражби, а обществената опасност на подсъдимия В.М. съдът намира за много висока, с оглед предишните осъждания, за които към инкриминираната дата не е настъпила реабилитация. 

При определяне и индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ж.М. съдът констатира като отегчаващи обстоятелства, освен лошите характеристични данни, отразени в справката за съдимост на подсъдимия и обстоятелствата, че предметът на престъплението надвишава с над 161 пъти минималната за страната работна заплата, както и че общественоопасната деятелност на подсъдимия се покрива от повече от два квалифиращи признака на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1 НК.  Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени младата възраст на този подсъдим и обстоятелството, че последният е взел решение и е извършил престъплението под влиянието на другия подсъдим.  При подсъдимия В.М. съдът констатира като отегчаващи обстоятелства обремененото съдебно минало на този подсъдим, обстоятелството, че предметът на престъплението надвишава с над 161 пъти минималната за страната работна заплата, както и че общественоопасната деятелност на подсъдимия се покрива от повече от два квалифиращи признака на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Смекчаващи вината обстоятелства по отношение подсъдимия М. съдът не установи да са налични.

На основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената санкция за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК - лишаване от свобода от 3 до 15 години, степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия Ж.М., както и отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да отмери на този подсъдим наказание при лек превес на отегчаващи обстоятелства и реши това наказание да бъде в минималния размер, предвиден в санкцията на нормата по - горе, като определи и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. Настоящата инстанция намери, че за постигане целите на наказанието и най – вече за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието, като отложи изпълнението му за срок от 5 години.

На основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената санкция за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, описана по - горе, степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия В.М., както и отегчаващите вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да отмери на този подсъдим наказание при превес на отегчаващи обстоятелства, като реши това наказание да бъде в средния размер, предвиден в санкцията на нормата по - горе, като определи и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 9 години и като съобрази разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, постанови изпълнението на наложеното наказание да започне при първоначален строг режим на изтърпяване.

С оглед на съображенията по-горе, съдът счете, че така отмерените наказания отговарят на степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и степента на обществена опасност на двамата подсъдими и така определени и наложени ще допринесат за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за поправяне и превъзпитание на В.М. и Ж.М., а от друга – за превантивно въздействие върху останалите членове на обществото при динамиката на престъпленията против собствеността.

По разноските:

Във фазата на досъдебното производство по делото са направени разноски за оценителна, химическа, агротехническа и дактилоскопна експертизи, както и фотоалбуми, приложени към протоколите за оглед на местопроизшествие, в размер на 431,70 лева, които са платени от ОДМВР – Варна. В съдебната фаза на наказателното производство са направени разноски в размер на 122,72 лева, платени от бюджета на съда за възнаграждение за явяване и изслушани в съдебно заседание вещи лица. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски, всеки в размер на по 215,85 лв., които следва да се заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна, както и сума в размер на по 61,36 лв., представляваща сторените в съдебната фаза на делото разноски, които следва да се заплатят по сметка на ВСС.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: