Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ***, 22.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

 

при секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията НАХД №251 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази:

            С наказателно постановление №17-0324-000407/23.05.2017г. на В.Т.Т. на длъжност Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-*** на Х.Я.С., ЕГН ********** с адрес: *** за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, като наред с това са му отнети 10 контролни точки.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва и моли съдът, след като разгледа неговата жалба да отмени наказателното постановление, като изтъква обширни доводи в тази насока.

            В откритото съдебното заседание жалбоподателят Х.С. редовно призован, не се явява и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

           Контролиращата страна РП-***, редовно призована не изпраща представител.

            От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел Р.К.З., както и от становището на въззивника, съдът приема следната фактическа обстановка:

            На 15.02.2017г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №2049 от св. Р.К.З. в присъствието на св. Г.Е.К., срещу Х.Я.С., ЕГН ********** с адрес: *** затова, че на същата дата, около 00,50 часа в гр.***, обл.Варна в кв.“Север“, до бл. №14, посока бл. №14, управлявал собствения си лек автомобил „Опел-Астра“ с  рег.№*** под въздействието на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARDM-0236, който отчел 1,08 промила в издишания от водача въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване №0346871. По данни на водача, същият е изпил около една бира.

Нарушението било квалифицирано, като такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.С акта е иззето като доказателство СУМПС №STOYA807081H99RV 12.

В акта не вписано възражение, без да се конкретизира, какво точно, както , че въззивника има свидетели. Възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

Разпитан в хода на делото св.Р.З. заявява, че на въпросната дата е бил на работа заедно с колегата си Г.К.. Намирали се в гр. *** на установъчен пункт до бензиностанция „Петрол Перфект“ намираща се срещу бл. № 8 в кв. „Север“, гр. ***. Докато били там, забелязали лек автомобил „Опел Астра“, бял на цвят, комби, който излязъл откъм бл. № 7, посока път ІІІ-208. Направило им впечатление, тъй като автомобилът се движел с висока скорост за населено място. Същият завил надясно по път ІІІ-208 посока бл. № 11 в кв. „Север“, след което като стигнал до края на бл. № 11, завил отново надясно и тръгнал посока бл. № 14. Полицейските служители последвали автомобила, но до тогава не знаели кой е водача. В последствие пред бл. № 14 застигнали въпросния автомобил, записали регистрационния номер, а водача с маневра на заден ход паркирал на паркинга пред бл. № 14 и тогава видели, че водач на автомобила е лицето Х.Я.. З. спрях патрулния автомобил пред неговия автомобил, за да не може да тръгне. Слязъл и отишъл до неговата шофьорска врата, тъй като той все още не бил слязъл от автомобила, защото току що го паркирал. Представил се на водача, поискал му документи за проверка, неговите и на автомобила. Той му представи всички документи. Заявил му, че ще му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство. Той слязъл от неговия автомобил, дошъл до служебния автомобил, извършили проба и при въвеждане на данните в таблета – РСОД, се установило, че автомобила на господина няма валидна гражданска отговорност. Съставили актовете за нарушения на лицето. Била му издадена заповед за прекратяване на регистрация на автомобила, тъй като той се явявал собственост на водача, а и управлявал след употреба на алкохол над 0.5 промила. Със заповедта му било отнето и свидетелството за регистрация на автомобила. След като приключили проверката на автомобила и документите, издали на господина талон за медицинско изследване.

    При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1,08 %, установено с техническо средство„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARDM-0236.

За да е осъществено деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП, следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1.2 на хиляда. Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена по един от двата предвидени способа – посредством техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARDM-0236.

 При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

 Правната квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.    Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – 1,08 промила, установена с химическа експертиза, определящо съдържанието на алкохол в кръвта. Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази също и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съобразно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила за съдържащите се в тях обстоятелства до доказване на противното.

Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно материалноправния закон като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя позовавайки се на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Концентрацията на алкохол в организма му като водач на МПС е установена съгласно законните изисквания на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ., Наредба №30 от 27.06.2001г., приета от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Констатирано е, че С. като водач на МПС е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда – с 1,08 промила на хиляда – установено чрез техническо средство„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARDM-0236, преминало съответния метрологичен контрол.

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира нарушението за доказано.

Съдът служебно установява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно наказващият орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административните наказания.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението-„ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Санкциите, което са определени на въззивника са точно определени, като не предвиждат минимум и максимум, поради което съдът не счита, че следва да коментира възможност за тяхната редукция.

С оглед изложените съображения, съдът констатира, че наложените административни наказания като размер по чл.174, ал.1 от ЗДвП са правилно определени.

  С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

 Съдът намира, че така определени административните наказания съответстват на тежестта на извършеното нарушение и личността на жалбоподателя и са съобразени с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №№17-0324-000407/23.05.2017г. на В.Т.Т. на длъжност Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-***, с което на Х.Я.С., ЕГН ********** с адрес: *** за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, като наред с това са му отнети 10 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                             

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: