Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Гр.***, 10.07.2017 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Провадийският районен съд в публично заседание на 04.04.2017 год. в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

                                                                         

 

при секретаря Т.ТV, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 422/ 2016г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

            Производството е по жалба на А.С.А., ЕГН ********** против Наказателно постановление /НП/№ 16-0324-000458 от 29.09.2016 г.на Началник група към ОДМВР Варна, РУ- ***, с което за нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, са му наложени наказания, съответно на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП-Глоба в размер на 100,00 лева и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП-Глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки.

            В законоустановения срок въззивника обжалва пред РС-*** горепосоченото наказателно постановление.В жалбата сочи, че изложената фактическа обстановка в НП не съвпада с действителността и моли издаденото НП да бъде изцяло отменено.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, въззивника се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който  поддържа жалбата.

            Ответникът  по жалбата не заема становище и не се представлява.

            Провадийският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

            На  15.09.2016г. в гр.*** по ул.“***, посока гр.*** въззвиникът управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№***, като на кръстовището с ул.“***“, при обособена пешеходна пътека тип „зебра“, сигнализирана с пътен знак „Д-17“, не пропуснал стъпила на нея жена с детска количка, с което застрашил живота  и здравето им и създал предпоставка за ПТП. На место не спрял на ясно подаден сигнал от униформен полицай. Впоследствие продължил в посока гр.***. Полицейския служител А.Г.И. записал регистрационния номер на автомобила и докладвал на дежурната част, като изготвил докладна записка по случая.

На 16.08.2016г. е бил съставен АУАН на въззивника, който същият е бил получил и подписал без възражения.

На 29.09.2017г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Според показанията на св.И., на На 15.09.2016 г., във връзка с първия учебен ден на учениците, бил гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“. Непосредствено след кръстовището, посока центъра на града имало пешеходна пътека, тип зебра, обозначена със съответния знак. Намирал се на тротоара, забелязал към пешеходната пътека да приближава една жена с детска количка, която била стъпила върху пешеходната пътека съответно била с количката. Видял микробус Фолксваген, който се приближавал към пешеходната пътека по посока гр. ***. Направило му впечатление, че автомобила се движи, с невисока скорост, но се усъмнил, че автомобила може да не спре и да пропусне пешеходеца. Това и се случило. Излязъл на самото платно и подадал на микробуса сигнал с ръка, за да спре с цел да пропусне пешеходеца. Автомобилът съвсем леко намалил скоростта, не спрял, не пропуснал пешеходеца и продължил движението си по посока гр. ***. Съответно успял да запише регистрационния номер на автомобила, докладвал на дежурната част и си изготвил докладната записка за случилото.

Според свидетеля, майката с детето се движела от училището към източната част на града. Количката била на пътното платно и майката била стъпила на пешеходната пътека и се движили. Майката спряла в средата на платното. Автомобилът минал пред количката. При подадения сигнал с ръка от страна на св.И. да спре, като му било посочено мястото, където да направи това, водача на автомобила продължил, като не изпълнил указанието.

Актосъставителя  Т.Н.К. не е свидетел на извършеното нарушение, а е съставил акта на базата на резюлирана му докладна записка, поради което съдът не счита, че следва да коментира неговите показания.

В хода на делото до разпит бе допуснат свидетеля С.В.А. от показанията на който става ясно, че се е движил в автомобила на въззивника, като твърди, че при преминаване по въпросната пешеходна пътека, същата била чиста. Имало двама души, които стояли на бордюра и си говорили, но никой не преминавал по пешеходната пътека. След това продължили към с.***, където след три часа на въззивника била връчена призовка да се яви в РУ-*** за съставяне на АУАН.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел, като счита същите за пристрастни и дадени с цел въззивника да избегне административно-наказателна отговорност.

В хода на делото от по искане от страна на процесуалния представител на въззивника бе изискана от Община-*** схемата за организацията на движението, която да даде отговор на това, има ли поставен знак за препятствие /легнал полицай/ на кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“ в района на І ОУ-„Христо Смирненски“, каквато бе представена и приобщена към делото и от която е видно, че към датата на нарушението е била налична във въпросния участък повдигната пешеходна пътека.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗДвП е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото НП е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което жалбата се разгледа по същество. Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на  наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

            При съставяне на АУАН № 0248/ 16.08.2016 год. изцяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от Началник група в на РУ -***, което е ноторно известно на съда, т.е. е издадено от орган компетентен да издава НП, съгласно МЗ 8121з-748/24.06.2015г. - приложена към материалите на делото. 

            По първото административнонаказателно обвинение:

            При издаване на обжалваното НП  е описано правилно извършеното от жалбоподателя А.С.А. нарушение. Текстовото описание съответства на цифрово изписаното в АУАН нарушение, а именно по чл.119, ал.1 от ЗДвП.  В случая административнонаказващият орган /АНО/ правилно е квалифицирал нарушението, тъй като това задължение – описано в чл.119, ал.1 от ЗДвП, е за всички водачи - както приближаващи, така и преминаващи през пешеходна пътека.  Идеята на законодателя е за грижливо и предпазливо отношение към пешеходците - пресичащи на определените за това места. Водач на ППС, който предприема каквато и да е маневра (в конкретния случай-завиване наляво за навлизане по друг път), преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението (каквато по смисъла на чл.2 от ППЗДвП и т.28 от §6 от ДР на ЗДвП е св. И.) и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение /чл.25 ал.1 от ЗДвП/. Следва да се отбележи също така, че с разпоредбата на чл.84 ал.1 от ППЗДвП се регламентира още по-конкретно посоченото по-горе задължение на водачите на нерелсови пътни превозни средства, а именно при завиване за навлизане в друг път  да пропускат пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път.

            В случая съдът кредитира показанията на св.И., като точни и последователни.

Съдът намира, че правилно е описан текста, който е нарушен и основанието, на който е наложено. При издаване на процесното НП, административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си, предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства. Фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е пресъздадена точно и коректно, без възможности за объркване или превратно тълкуване. В тази връзка издаденото НП се явява законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част. При приближаване на пешеходна пътека жалбоподателят А. е следвало да осигури предимството на преминаващия по нея пешеходец. Несторвайки това, той е осъществил административното нарушение, обхванато от правната норма на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като в тази насока същият следва да понесе административнонаказателна отговорност по реда на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

В §6 т.54 от ДР на ЗДвП е регламентирано понятието „пешеходна пътека”, а именно, че пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Предвид последното, съдът намира, че мястото, където е пресичала въпросната жена с детска количка представлява пешеходна пътека, по смисъла на ЗДвП.

            Нормата на чл.119 ал.1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В настоящия случай се установи, че автомобилът, управляван от въззивника се е движил и при преминаването по въпросната улица приближил до пешеходната пътека, на която се е намирала въпросната жена с детска количка. С оглед посоченото от свидетеля И. място, на  което е станало нарушението, жената е била по средата на пешеходната пътека, съдът прие че въззивника е нарушил задължението, което има като водач на ППС, разписано в горепосочената норма и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност именно по чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че нарушението е било извършено на първия учебен ден и то в район в който има учебно заведение, което обстоятелство би следвало да съобрази въззивника, като прояви повече бдителност.

            Относно размера на наложената санкция: Видно от санкционната норма, предвидената глоба е в относително определени граници, като минимума на същата е 100 лв., каквото наказание е наложено на жалбоподателя. Липсва възможност за налагане на по-леко от предвиденото и наложено наказание, а именно- глоба в минималния й размер.

            Всичко изложено мотивира извод за потвърждаване на обжалваното НП в тази му част.

            По второто административнонаказателно обвинение:

Водачът на пътно превозно средство е длъжен съгласно чл.103 от ЗДвП, При подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В конкретния случай въззивника не е сторил това, което е видно от показанията на свидетеля И.. Последният е бил облечен в полицейска униформа и е подал видим знак с ръка и въпреки това въззивника не е спрял автомобила си. Факта, че св.И. е приканил въззивника да спре не се отрича и от самия него за което същият е споменал в обясненията си дадени на 16.02016г. пред актосъставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП- Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В конкретния случай наказанието по отношение на глобата е към средния размер, а по отношение на лишаването от права близо до минимума. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че след отказа на въззивника да изпълни нареждането, той е напуснал населеното място в което е извършил нарушението и е било нужно да бъде издирван, като е бил установен в друго населено място.

Поради тази причина настоящият състав счита, че така наложените санкции са адекватни на извършеното нарушение.

 

 

 

 

 

             Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /№ 16-0324-000458 от 29.09.2016 г.на Началник група към ОДМВР Варна, РУ- ***, с което на А.С.А., ЕГН ********** за нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, са наложени наказания, съответно на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП-Глоба в размер на 100,00 лева и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП-Глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки, като законосъобразно.

 

 

            Решението  подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14 дневен срок.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: