Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

...........................

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ***, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЙОТОВА

                                                                                              ТАНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Мая Вълева и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 1729/2017 г. по описа на АдмС-***, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), подадена чрез юриск. Емил Илиев срещу Решение № 55/24.04.2017 г. по НАХД № 52/2017 г. на Районен съд – Провадия (ПрРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-04 от 13.01.2017 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА, с което на С.Д.Д. за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. По съображения за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на приложимия материален закон се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което НП да се потвърди. Касаторът сочи се, че необосновано и неправилно ПрРС е приел, че установеното нарушение има характеристиките на резултатно нарушение, като се сочат доводи, че същото е формално. Настоява се, че за да е осъществен съставът на процесното по делото нарушение, т.к. съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, е достатъчно дори само поставянето (респ. ваденето на мрежи) на риболовни уреди и средства във водите. Твърди се, че не е необходимо и наличието на уловена риба в количество над 3 кг, доколкото съставомерните признаци на осъществявания „стопански риболов“ са дадени в § 1, т. 28 от ЗРА алтернативно, а не кумулативно. Според касатора неправилно ПрРС приема, че разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА обуславя ангажирането на отговорността единствено на ЕТ и ЮЛ (дружества, стопански субекти). Излагат се доводи, че случаят не е маловажен. В хода по същество на спора, касаторът чрез юриск. Енчева изтъква, че решението на ПрРС е и противоречиво - съдът приема, че лицето е помагало за извършване на риболов и при други ситуации, т.е. натъкваме се на съизвършителство, поради което съдът е трябвало да приеме, че наказаният в трайната си практика и друг път е осъществявал състави на такива нарушения, като самият той е извършвал стопански риболов. Настоява се, че доколкото ПрРС е приел, че не са налице нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е следвало да приеме, че НП е законосъобразно – това според касатора е второто противоречие в решението.

Ответникът – С.Д.Д., чрез адв. Д.Й. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и иска да се остави решението в сила като правилно и законосъобразно. Сочи се, че правилни са изводите на съда както по отношение на фактическата обстановка, която адекватно е възприета, така и по отношение тълкуването и приложението на относимите норми на ЗРА.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на ПрРС. Изтъква, че същественото е, че в случая събраните доказателства не установяват безспорно извършеното нарушение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна ПрРС е приел, че при извършена проверка на 09.09.2016г. от Д.Н. и св.Р. – гл.специалисти сектор „РА“ гр. *** за режима на риболов в язовир *** в землището на с. ***, са видяни две лодки с извънбордови двигатели да залагат мрежи във водите на язовира. На 10.09.2016г. сутринта около 7 часа св.Р. заедно със св.П. отишли на същото място, за да проверят конкретно какво става и видели Д. и още един мъж да спират с лодка край брега на язовир *** в землището на с. *** и да разтоварват черни чували, в които имало мокри хрилни мрежи, като до мястото, където излязла лодката имало паркиран автомобил с вдигнат багажник. Д. останал на брега, но другото лице отплувало с лодката, в която се виждало, че има още чували с мрежи. Св.Р. заявява, че един подобен чувал побирал около 100м мрежа. Д. обяснил, че помага на другото лице да извършва риболов, нямало улов. Лодката, в която бил по-късно била намерена празна и конфискувана.

За констатираното е съставен АУАН № В 0003855/10.09.2016 г., с който на Д. е вменено следното нарушение: На 10.09.2016г., около 7 часа сутринта, в язовир *** в землището на с.*** Д. излязъл с пластмасова лодка с мотор, без обозначения на брега със 100 м. хрилни мрежи с око - 0.70, като мрежите са били в работно положение – мокри, а Д. не притежавал разрешително за стопански риболов, с което нарушил нормата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. В акта е отбелязано, че няма улов, с него са иззети 100м хрилни мрежи, като в акта Д. е вписал обяснението, че е помагал.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП 03-04/13.01.2017 г. от началника на отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ ***, ГД „Рибарство и контрол“, с което на Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА за нарушение на нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА. В обстоятелствената част на обжалваното НП са приети същите констатации както в АУАН.

От правна страна ПрРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

За да отмени наказателното постановление ПрРС, позовавайки се на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и § 1, т. 26 от ДР на ЗРА е приел, че стопанският риболов предполага риболов, извършван с уреди и средства, предпоставящи по-голямо количество на улова и стопанска цел, а от събраните по делото доказателства не се установява Д. да е извършвал риболов, още по-малко стопански. Направен е извод, че Д. е пренасял мрежи в чували от лодка на брега на язовир ***, но не се е установило тези мрежи да са били в работно положение, т.к. по аргумент от § 1, т. 6 на ЗРА – мрежите следва да са монтирани на лодката и да се използват по предназначение, а не се установявало мрежите да са били монтирани на лодката и да са били използвани по предназначение, напротив точно обратното - мрежите са били събрани и поставени в чували. ПрРС е приел, че обстоятелството, че мрежите са били мокри не означава, че те са в работно положение, като само е възможно те да са били използвани и действително да е извършван стопански риболов с тях, но това не е доказано. Направен е извод, че нарушението на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА е на просто извършване и не е необходимо да има улов, но задължително е необходимо да е започнат стопански риболов, в случая монтиране на мрежите на лодката и хвърлянето им във водата и доколкото в случая не са събрани доказателства за това, действията на Д. не съставляват административно нарушение и той не следва да бъде санкциониран.

ПрРС е приел за неоснователни възраженията по отношение наличието на процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като както АУАН, така и НП съдържат описание на действията на Д. и в тях е посочена нормата, която според административнонаказващия орган тези действия нарушават, а обстоятелството, че изводите на административно наказващия орган са неправилни не води до наличие сочените процесуални нарушения.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348 от НПК, респ. налице е основание за отмяната му. ПрРС е стигнал до неправилни изводи за несъставомерност на деянието по чл. 56, ал. 1 от ЗРА.

Признаците на състава на вмененото на Д. нарушение се извеждат от разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗРА (която предвижда налагането на наказание за стопански риболов без разрешително, когато деянието не се извършва във водите на Черно море или река Дунав, т.е. във воден обект, различен от тях), във връзка с нормата на чл. 17 от ЗРА (която забранява извършването на стопански риболов без разрешително и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми). По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА и по - конкретно предложение второ от същата, законодателят приравнява и придава качеството на стопански риболов и на случаите, когато този риболов се извършва с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1 от ЗРА и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал.3 от с.з. количества. От това следва, че за да се квалифицира риболовът като стопански в последната посочена хипотеза, е достатъчно той да се осъществява с уреди, различни от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни).

В настоящия случай ПрРС не е съобразил обстоятелството, че процесната проверка на 10.09.2016 г. е извършена във връзка с констатираното на 09.09.2016 г. от двама служители на ИАРА при проверка на язовир „***“, в землището на с. *** наличие на две лодки с извънбордови двигатели, които залагат хрилни мрежи във водите на язовира (Констативни протоколи с №№ 1290 и 1291 от 09.09.2016 г.). Т.е. доколкото са налице доказателства за факта на залагане на хрилни мрежи и последвалото също установено излизане на лодка на брега с 100м хрилни мрежи (мокри), то следва да се приеме, че става въпрос именно за стопански риболов. Аргумент в подкрепа на направения извод е легалното определение на понятието „риболов“, дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, според което риболов е и поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми.

С оглед изложеното неправилно ПрРС приема, че от доказателствата по делото не се установява Д. да е извършвал риболов, още по-малко стопански, тъй като се установява само пренасяне на мрежи в чували от лодка на брега на язовир ***, които мрежи не се установява да са в работно положение – монтирани на лодката и да се използват по предназначение. Както в АУАН и в НП се сочи, деянието е наблюдавано 30 минути със специализирани средства, т.е. пренасянето на мокрите мрежи в чували от лодката на брега на язовира се явява обстоятелство във връзка с извършването на процесния стопанския риболов, за който именно е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Процесният риболов е осъществен във водите на язовир "***", т.е. във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, с уреди - хрилни мрежи с дължина 100 метра и размер на окото 0,70мм, с които в момента на проверката и установяване на нарушението е боравил Д. и които безспорно са различни от посочените в чл. 24, ал.1 от ЗРА и затова тази дейност е стопански риболов по смисъла на една от хипотезите от определението, дадено в § 1, т. 28 от ДР на ЗРА.

Извършвайки стопански риболов в язовир "***" (воден обект, различен от река Дунав и Черно море) и без разрешително за това, Д. е извършил нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА. Нарушаването на чл. 17, ал. 1 от ЗРА е възможно, чрез извършване на стопански риболов без надлежно разрешително във водите на река Дунав и Черно море или без такова разрешително и извън посочените водни обекти, както е в настоящия случай. След като е извършил стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28, предл. второ от ДР на ЗРА, без разрешително за това, във воден обект, различен от река Дунав и Черно море (язовир "***"), ответникът по касация в настоящото производство - Д., е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗРА. По изложените съображения деянието се явява съставомерно.

            При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Следва да се отмени решението на районния съд и да се реши спора по същество, доколкото въззивният съд е изяснил фактическата обстановка.

Касационният състав споделя останалите изводи на районния съд (извън извода за несъставомерност на деянието) и счита, че същите се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ПрРС е извършил преценка на релевантните по делото факти, като правилно ги е извел от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от закона е стигнал до правилен извод за неоснователност на доводите на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, извън приетата от ПрРС несъставомерност на деянието. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган законосъобразно е определил наказанието като вид и размер. Правилно и законосъобразно е и постановеното на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА отнемане в полза на държавата на процесните по делото хрилни мрежи. Не са налице основания, който да сочат по-ниска степен на обществена опасност на деянието и да обосновават приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложеното след отмяната на съдебния акт на въззивната инстанция следва да се потвърди наказателното постановление, обжалвано пред ПрРС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение № 55 от 24.04.2017г., постановено по НАХД № 52/2017г. на Районен съд–Провадия.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-04/13.01.2017 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ ***, ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА, с което на С.Д.Д. за нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата хрилни мрежи с дължина 100 метра и размер на окото 0,70мм.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.