О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                       /10.08.2017 год., гр. Провадия

 

Провадийският районен съд, II състав,  на десети август две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

     

                                                                                Районен съдия: Елена Стоилова

 

като разгледа докладваното от съдия Стоилова гражданско дело 961 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена в ПРС на 03.08.2017г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1 срещу „Авангард 1010“ ЕООД с ЕИК 201284438 със седалище и адрес на управление гр.Провадия, кв.“Север“, бл.11, вх.Б, ет.8, ап.50.

В исковата молба се излага, че ответникът на 30.08.2016г. сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116002314217, издадена на 30.08.2016г., по отношение на товарния автомобил марка Нисан Л35, регистрационен номер ТХ0221АМ. В нея като застрахован собственик фигурирал ответника, а като обичаен водач Мариус Морареску - румънски гражданин. Излага се, че веднага след сключването на застрахователната полица автомобила напуска територията на Република България и до момента се намирал във владението на други трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Твърди се, че нямало данни след сключването на посочената застраховка че ответника е действителният собственик на автомобила, нито че е упражнявал каквато и да било фактическа власт върху автомобила. Излага се, че ответникът сключвал застрахователни полици на МПС по занятие, без да ползва и управлява всички тях и без реално да е техен собственик с цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Иска се да бъде прогласена нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116002314217, издадена на 30.08.2016г., на основание чл. 26. ал. 2. пред. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие), във вр. с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт). В евентуалност се предявяват следните искове за прогласяване нищожността на процесния договор: на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1 ЗЗД (поради противоречие със закона), на основание чл. 26. ал. 1. предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); на основание чл. 26. ал. 2. предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание), във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД; на основание чл.26 ал.2. предл. 3 ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма); на основание чл. 349 ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (поради липса на застрахователен интерес), на основание чл. 26 ал.2. предл. 5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), на основание чл. 29. ал. 1 ЗЗД (измама), да се обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 30.08.2016 г..

Съдът след като извърши служебно проверка в електронна система за водените дела в ПРС установи, че на 26.05.2017г. от ищецът срещу ответникът е постъпила искова молба, по която е образувано гр.д.596/2017г.. В исковата молба претенцията на ищецът спрямо ответника е същата, но се отнася за друг застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002801326, издадена на 01.11.2016г. за друго МПС. С исковата молба учредила гр.д.596/2017г. ищецът излага същите твърдения както в исковата молба по настоящото дело относими към застрахователна полица № BG/30/116002801326, издадена на 01.11.2016г., отправено е и същото искане в същата последователност на евентуално съединените искове относно застрахователна полица G/30/116002801326 да бъде прогласена нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116002801326, издадена на 01.11.2016г., на основание чл. 26. ал. 2. пред. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие), във вр. с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт). В евентуалност се предявяват следните искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116002801326, издадена на 01.11.2016г.: на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1 ЗЗД (поради противоречие със закона), на основание чл. 26. ал. 1. предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); на основание чл. 26. ал. 2. предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание), във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД; на основание чл.26 ал.2. предл. 3 ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма); на основание чл. 349 ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (поради липса на застрахователен интерес), на основание чл. 26 ал.2. предл. 5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), на основание чл. 29. ал. 1 ЗЗД (измама), да се обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор – 01.11.2016 г..

Съгласно разпоредбата на чл.213 от ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, които имат връзка по между си, съда може да съедини тези дела в едно общо производство и да издаде общо решение по тях. От гореизложеното се установи, че  гр.д.596/2017г. и гр.д.961/2017г. са с едни и същи страни като ищец и като ответник, в тях ищецът излага едни и същи факти и се прави едно и също искане, макар и относно различни застрахователни договори. Двете дела имат връзка по между си по отношение на еднаквостта на страните и сходния си предмет, поради което следва да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство, като това следва да стане под делото с по-малък номер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.213, чл.127 и чл.128 от ГПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

 

СЪЕДИНЯВА гр.д.961/2017 по описа на ПРС с гр.д.596/2017г. по описа на ПРС в едно общо производство, което да продължи по гр.д.596/2017г. по описа на ПРС, като производството под961/2017г. на ПРС се прекратява под този номер.

 

Препис от разпореждането да се изпрати на страните.

На ответникът да се изпрати копие от исковата молба ведно с приложенията към нея по обединеното гр.д.961/2017г..

УКАЗВА на ответната страна, че:

1. може в едномесечен срок от връчване на книжата да подаде писмен отговор, който съобразно чл. 131 ГПК следва да съдържа посочване на съда и номера на делото, името и адреса на подалия го ответник, както и законния му представител или пълномощник, ако има такъв, становище по допустимостта и основателността на исковете, становище по обстоятелствата, на които се основават исковете и възраженията срещу тях. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

2. ако не подадат отговор в установения едномесечен срок, не вземат становище, не направят възражения, в т.ч. за местна подсъдност на делото, не оспорят истинността на документ, не привлекат трета подпомагаща страна, не предявят насрещен или инцидентен установителен иск, на основание чл. 133 от ГПК губят правото да сторят това по – късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

3. ако не представят в срок отговор на исковата молба и не се явят в първото заседание, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, ищците могат на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК да поискат постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците или да оттегли иска.

4. разполагат с възможност да ползва правна помощ при нужда и в случай, че има право на това.

           

На основание чл. 41, ал.1 от ГПК УКАЗВА на ответниците, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който им е било връчено веднъж съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законния представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, на основание чл.41, ал.2 от ГПК всички съобщения се прилагат към делото и се считат за редовно връчени.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................