Р Е Ш Е Н И Е

 

                   /03.10.2017 г., гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                      II състав

На тринадесети септември                        две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                     

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Елена Стоилова

гражданско дело № 304 по описа на съда за 2017 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.Ю.Р. с ЕГН ********** *** срещу Н.А.Р. с ЕГН ********** *** с искане за прекратяване на сключеният между страните граждански брак на, след което прекратяване съпругата да носи предбрачното си фамилно име А..

Ищецът твърди, че с ответницата били съпрузи по силата на сключен на 13.09.1996г. между тях граждански брак. По време на брака им се родили две деца, които към настоящият момент били пълнолетни. Постепенно отношенията между ищецът и ответницата се влошили и те се разделили през 2010г.. Седем години били разделени, като и двамата живеели в Германия, но в различни градове и не поддържали отношения по между си. Ищецът твърди, че бракът им е лишен от съдържание, дълбоко и непоправимо  разстроен и моли да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината.

Предлага процедурата да премине към развод по взаимно съгласие при желание на ответника затова. Не претендира издръжка от съпруга си и моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се е явила лично, поддържа предявеният иск. Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

От писменото доказателство - Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № 0004/13.09.1996 г., изд. от Община Дългопол се установява, че страните са сключили на 13.09.1996г. в с.Цонево граждански брак.

От гласните доказателства –  показанията на водения от ищцата свидетел Ф. Е., които съда кредитира се установява, че страните по делото са разделени повече от 5 години, тъй като не са се разбирали по между си. След раздялата по между си страните не поддържали контакт един с друг.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за прекратяване на брака на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 1 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Страните са разделени повече от 5 години, без да поддържат никакви отношения по между си, което доказва липсата на брачни отношения по между им. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК без произнасяне по въпроса за вината, тъй като такова искане не е направено от страните.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Съда намира, че ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име А.  предвид изразеното желание затова и прекратяването на брачната връзка между страните.

На основание чл.329, ал.1 ГПК разноските по делото следва да останат между страните така, както са направени. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75 лв., от която ищцата следва да довнесе по сметка на съда сумата от 12,50 лв., а  ответника 37,50 лв..  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  брака между А.Ю.Р. с ЕГН ********** *** срещу Н.А.Р. с ЕГН ********** *** сключен на 13.09.1996г. в с.Цонево с акт за граждански брак № 0004/13.09.1996г. изд. от Община Дългопол, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода А.Ю.Р. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име А..  

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК А.Ю.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ПРС сумата 12,50 лв., представляващи остатъка от дължимата държавна такса по иска за прекратяване на брака. При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.  

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК Н.А.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата, по сметка на ПРС сумата 37,50лв., представляващи остатъка от дължимата държавна такса по иска за развод. При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………