РЕШЕНИЕ

гр. Провадия, .....................  2017г.         

В ИМЕТО НА НАРОДА

        ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІI-ти състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия:  ПЛАМЕН ТАНЕВ

 

        при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдия Пламен Танев гражданско дело № 80 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    

       Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.Г.Т., чрез адв. Г.Г. и адв. Г.Н., срещу В.П.М., с искане да бъде обявен за нищожен, сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2011г., обективиран в НА 39, т. I, рег. 857, д. 39/2011г. при Илко Кънев – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. 225, тъй като същият прикрива договор за заем, сключен между същите страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху имота - ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. *******, област Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ХII -393, УПИ VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390, няма да бъде върната. Като  последица от уважаването на претенцията се иска и отмяна на нотариалния акт, в който е обективиран атакуваният договор.

     С допълнителна искова молба от 25.03.2016г. ищцата насочва иска си и срещу съпругата на ответника – В.И.М..

     В исковата молба ищцата навежда, че в началото на 2011г., поради нужда от пари за организиране на пътуване до Република Германия, се свързала с ответника, чрез свои познати. Излага, че на проведената между тях среща се договорили ответникът да предостави паричен заем на Т. в размер на 5000,00 лв., като за обезпечаването му бъде сключен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния имот, намиращ се в гр. *******. Релевира още, че уговорката между двамата включвала клауза, в следния смисъл: при изпълнение в срок на задължението, произтичащо от договора за заем, ответникът следвало да прехвърли обратно „продадения“ недвижим имот. Твърди, че с оглед на изложеното е сключен обективираният в НА 39, т. I, рег. 857, д. 39/2011г., договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. *******, област Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ХII -393, УПИ VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390. Поддържа, че веднага след сключването на договора за покупко-продажба ответникът предал в заем сумата от 5000,00 лв., предмет по прикритата сделка – договор за заем. Сочи, че в срок е изпълнено задължението за връщане на сумата по договора за заем, но ответникът М. не изпълнил своето задължение и не прехвърлил обратно получения процесен имот, а напротив – започнал да иска още пари. Предвид изложеното твърди, че е налице симулация на продажбената сделка. Излага, че ответникът не владее имота и не заплаща дължимите данъци. Моли искът да бъде уважен.

     В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от В.П.М., с който същият изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Излага, че между страните не е сключван договор за заем под каквато и да е форма. Релевира, че сделката за покупко-продажба на процесния имот не страда от пороци, нито има скрити условия по нея. Твърди, че първоначално страните уговорили да бъде прехвърлен целият имот, а не само ½ ид.ч., но поради обективни причини до цялостно прехвърляне на собствеността върху имота не се стигнало. Навежда, че за собствеността върху останалата ½ ид.ч. е сключен предварителен договор за покупко-продажба между Д. Д. И., като продавач, действаща чрез своя законен представител Р.Г.Т. и В.М., като купувач. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

    В срок не е постъпил отговор от ответницата В.И.М..

    В открито съдебно заседание, ищцата Р.Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Н. и адв. Г., редовно упълномощени, които поддържат исковата молба. Не претендират разноски.

    В открито съдебно заседание, ответникът В.П.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., редовно упълномощен, който поддържа отговора на исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски и представя списък по реда на чл. 80 ГПК.

    В открито съдебно заседание, ответницата В.И.М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г.Ж., редовно упълномощена, която моли искът да бъде оставен без уважение. Претендира разноски и представя списък по реда на чл. 80 ГПК.

 

       От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

       От НА 39, т. I, рег. 857, д. 39/2011г. при Илко Кънев – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. 225, се установява, че на 01.02.2011г. Р.Г.Т. продава на В.П.М. ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ХII -393, УПИ VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390. Установява се, че продажната цена е 2500,00 лв., изплатена напълно на продавача.

       От НА 194, т. I, рег. 794, д. 95/2009г. при Кънчо Ицков – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. 572, се установява, че В. Ж.Т.продава на Р.Г.Т. и Д. Д. И., действаща чрез своя родител и законен представител Р.Г.Т.,*** по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ХII -393, УПИ VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390.

      От представените 14 броя платежни преводи по „Western Union“ се установява, че Р.Г.М. е изпращала различни суми на В.П.М., през различни периоди от време, без да се уточнява основанието.

       От представеното копие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че Д. Д. И., действаща чрез своя родител и законен представител Р.Г.Т., сключва с В.П.М. предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, обективиран в НА 39, т. I, рег. 857, д. 39/2011г. при Илко Кънев – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. 225.

       В о.с.з. на осн. чл. 176, ал. 1 обяснения по делото е дал ответникът В.П., който излага, че не е сключвал договор за заем с ищцата, притежава ключ за процесните имоти, но не ги владее от 01.02.2011г.. Признава, че е получавал парични преводи от ищцата, но същите са превеждани във връзка със сключен предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имотите, собственост на дъщерята на ищцата.

       В същото о.с.з. са разпитани и св. Г. Б. Г. и Н. Ж. А.. В своите показанията св. Г. твърди, че в проведен телефонен разговор между страните, М. е съобщил на Т., че последната му дължи пари, поради което няма да й върне къщата. Излага още, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 5000,00 лв., преди заминаването на Т. за Германия.

       В своите свидетелските показания Н. А. сочи, че не знае за сключен между страните договор за заем. Твърди, че е присъствал при сключването на договора за покупко-продажба на имота в офиса на нотариуса, където е платена и продажната сума. Излага, че поради сключен предварителен договор за покупко-продажба между Д. И. и М., последният е платил сума около 15500,00 лв. лично на продавача и неговият законен представител.

       Представен е частен документ, изходящ от работодателя на ищцата, в който е обективирано изявление, че Р.Т. е работила в почистваща програма към фирмата през целия месец май 2012г.

 

       С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

       Предявеният пред съда иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД. С него се иска да бъде обявена нищожност на сключен между страните договор за покупко-продажба на имот, предвид на неговата привидност и отмяна на охранителния акт, издаден въз основа на него.

       При привидните договори няма намерение за обвързване от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да бъде страните да не се обвържат въобще, или да се обвържат от друго прикрито съглашение. И в двата случая, ако се докаже привидност, съглашението се смята за нищожно. С оглед на това, в тежест на страната, която претендира привидна сделка, е да докаже симулацията.

        За доказване на привидна сделка, страната, която я твърди, следва да се снабди с обратно писмо – документ, с който другата страна удостоверява действителните отношения. Същият може да бъде съставен, както преди, така и след извършване на симулативната сделка. Във всеки случай обаче, обратното писмо доказва напълно симулацията. Когато заинтересованата от разкриване на привидността страна няма обратно писмо, тя може да я докаже в процеса със свидетелски показания, само ако представи „начало на писмено доказателство“ – документ, изходящ от насрещната страна или удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, което прави вероятно съществуването на симулация. В този смисъл е и практиката на съдилищата, а именно, че в процеса привидността не може да се доказва със свидетелски показания, освен при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство”, което доказва нейната вероятност. (така например в решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 1430/2015 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).

      В настоящия случай ищцовата страна не успя пълно и главно да докаже привидността на сключения договор за покупко-продажба. По делото не беше представено обратно писмо, което е можело да бъде съставено към момента на сключване на твърдения привиден договор или на един по – късен етап. По делото липсва и „начало на писмено доказателство“, а именно документ, изходящ от ответника, който да е с такова съдържание, че да прави вероятно съществуването на симулация. Поради това и събраните свидетелски показания са единствено за обстоятелството, дали между страните е сключен договор за заем, а не дали процесният договор е привиден или не.

       От приетата фактическа обстановка се установи единствено, че ищцата е превеждала определени суми на М., но на какво основание – остана неизяснено. От събраните гласни доказателства, а именно от свидетелските показания на св. Г. Б. Г. и Н. Ж. А. се установи, че страните се намират в определени облигационни отношения помежду си, но същите не са пряко свързани с настоящия спор. Дори да се приеме за установено, че между страните има сключен договор за заем, което е и твърдението на ищцата, и превежданите суми по „Уестърн Юниън“ са именно с цел изпълнение на договорното задължение, това обстоятелство не може да бъде достатъчно основание, за да се приеме, че същият е бил обезпечен с договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота, находящ се гр. *******, предмет на настоящото производство.

       Представеният предварителен договор за покупко-продажба, сключен между Д. Д.. И., действаща чрез своя родител и законен представител Р.Г.Т., и В.П.М. за ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, обективиран в НА 39, т. I, рег. 857, д. 39/2011г. при Илко Кънев – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. 225, също е нотносим към настоящия спор и не доказва съществуването на симулация.

        Наистина, уговорката за обратно изкупуване на вещ, при която, ако продавачът не върне в срок получената в заем от него сума, купувачът става собственик на продадената му вещ, е нищожна. Тя противоречи на закона и заобикаля забраната на чл. 152 ЗЗД, който не позволява на лицето да стане собственик на вещта, дадена му в залог. Но в настоящия случай тази уговорка остана недоказана.

       Представените пред съда частни документи от работодателя на Р.Т. нямат никаква доказателствена стойност, предвид това, че съдържат изгоден за страната факт и изхождат нея.

        С оглед на изложеното, предявеният иск се явява недоказан, следователно неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

       Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника М.. В представения списък по реда на чл. 80 ГПК, адв. Д. е посочил сумата от 1600,00 лв. Съдът намира, че така поисканият размер се явява прекомерен. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, нито са извършени многобройни процесуални действия, които да обосноват адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лв. Още повече, че самият правен интерес по делото е данъчната оценка на процесния имот, а именно 2378,50 лв. Съдът намира, че законосъобразно, обосновано и съответстващо на текущия спор би било възнаграждение в размер на 500,00 лв., поради което и определя такова.

 

        Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

     ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв. Г.Г. и адв. Г.Н., срещу В.П.М., ЕГН **********, с искане да бъде обявен за нищожен, сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2011г., обективиран в НА 39, т. I, рег. 857, д. 39/2011г. при Илко Кънев – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. 225, като прикриващ договор за заем, сключен между същите страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху имота - ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. *******, област Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ХII -393, УПИ VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390, няма да бъде върната, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 152 вр. чл. 17 ЗЗД.

 

       ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на В.П.М., ЕГН **********,*** сумата от 500,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

       ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, на осн. чл. 258 и сл. ГПК.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: