Р Е Ш Е Н И Е

гр. Провадия, 14.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесето февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №249 по описа за 2015 година на Провадийския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по молба от ищците А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** *** с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 269/08.11.2016г. в частта за разноските. Ищците твърдят, че са поискали присъждане на разноски още със завеждането на исковата молба, не са представили списък по чл.80 от ГПК, но заявяват че правилото на чл.80, ал.2 от ГПК е приложимо само по отношение на изменение на решението в частта за разноските, не и по отношение на искане за допълване на решението. Представят списък с разноски, според който сторените поделото разноски са в размер на 52,07 лева – такса за образуване на делото, 14 лева – заверени преписи, 10 лева – такса за вписване на исковата молба, 15 лева – такса за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения, 65 лева – разноски със снабдяване на скици, копия от документи, въз основа на издадени съдебни удостоверения,  200 лева – депозит за вещо лице по назначената СТЕ.

 В срока по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника. В него се излага, че искането за допълване било неоснователно, че списък по чл.80 от ГПК може да се подаде най-късно до приключване на съдебното заседание и че поради неподаване на списък по чл.80 от ГПК в срок жалбата е недопустима.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за допълване на постановеното по делото решение е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.250, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По смисъла на чл.80 от ГПК страната не може да иска изменение на решението в частта за разноските, но не и допълването му в тази част, поради което съда намира възражението на ответника за недопустимост на жалбата за неоснователно, а подадената жалба за допустима.

В исковата молба ищеца е направил искане за присъждане на разноски. Представеният от ищеца списък по чл.80 от ГПК с молбата за допълване на решението съда няма да коментира, тъй като е представен след срока по чл.80 от ГПК – до приключване на последното по делото заседание в последната инстанция.

В постановеното по делото Решение № 269/08.11.2016г. съдът е уважил предявения от ищците иск по чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. ******, община Дългопол, област Варна, че  А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** ***, са собственици на 348 (триста четиридесет и осем) кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в с. ******, община Дългопол, област Варненска, представляващо УПИ XIII-185  в квартал 35 по плана на с.****** от 1962г., цялото с площ от 858 кв.м.,  при граници: УПИ No XIV – 185, VIII-186, IX-188, XII – 184, улица, което УПИ е част от Поземлен имот, целият с площ 1698 кв.м, с идентификатор 47620.501.161 и е осъдил Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. ******, община Дългопол, област Варна, да предадат на А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** ***, владението върху следния недвижим имот: 348 (триста четиридесет и осем) кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в с. ******, община Дългопол, област Варненска, представляващо УПИ XIII-185  в квартал 35 по плана на с.****** от 1962г., цялото с площ от 858 кв.м.,  при граници: УПИ No XIV – 185, VIII-186, IX-188, XII – 184, улица, което УПИ е част от Поземлен имот, целият с площ 1698 кв.м, с идентификатор 47620.501.161,  на основание чл.108 ЗС.

В постановеното по делото решение съдът е пропуснал да се произнесе по разноските по делото. На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед развитието по спора ищците имат право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на сторените такива. Според доказателствата за сторени разноски от ищците те са: 52,07 лева – такса за образуване на делото, 14 лева – заверени преписи, 200 лева – депозит за вещо лице по назначената СТЕ. На ищците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 266,07 лева.

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА Решение № 269/08.11.2016г., постановено по гр.д. № 249 по описа за 2015г. на РС - Провадия, на осн. чл.250, ал.3 ГПК, като:

ОСЪЖДА Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. ******, община Дългопол, област Варна, да заплатят на А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** *** сума в размер на 266,07 лева – сторените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 След изтичане срока на обжалване делото да се докладва за изпращането му на ВОС.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………